Стефан Стефанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|39}} |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 15:
== Биография ==
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
[[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]] ▼
=== Политическа кариера ===
* 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
Ред 25:
* 1931-1934 г. - [[министър на финансите]] в правителствата на [[Никола Мушанов]].
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
▲[[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]]
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".
| |||