Марк Лициний Крас (младши): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Velo Vrbata (беседа | приноси) м →Литература: {{Римски консули 50—28 пр.н.е.}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Марк Лициний Крас (младши)''' ({{lang-la|Mapcus Licinius Crassus}}; * 60 пр.н.е.) е римски пълководец, който през 29–27 г. пр. Хр. провежда мащабна военна кампания в днешните български земи.
==Биографични данни==
Сведенията за живота на Марк Лициний Крас (младши) са оскъдни. Син е на [[Марк Лициний Крас (квестор)|Марк Лициний Крас]] ([[квестор]] 54 пр.н.е. на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]]) и [[Цецилия Метела Кретика]] (дъщеря на [[Квинт Цецилий Метел Кретик]]), която е известна с [[Гробница на Цецилия Метела|нейната гробница]] на [[Виа Апиа]]. Внук е на [[триумвир]]а [[Марк Лициний Крас]] и [[Аксия Тертула]].
По време на гражданската война 43-31 пр. Хр. застава на страната на [[Секст Помпей]] и [[Марк Антоний]], но после преминава в лагера на [[Октавиан Август]]. 39 пр.н.е. се връща в [[Рим]]. [[36 пр.н.е.]] e привърженик на Антоний и управител на провинцията [[Крета и Кирена]].
Малко преди [[Битка при Акциум|Битката при Акциум]] през [[31 пр.н.е.]] се присъединява към Октавиан. Двамата се отличават и са наградени. През [[30 пр.н.е.]] е избран за [[консул]] заедно с Август. Двамата управляват съвместно само половин година. Една от основните външнополитически задачи пред Октавиан Август е присъединяването на източната половина от Балканския полуостров към империята. През [[29 пр.н.е.]] Марк Крас е изпратен като [[проконсул]] с пет легиона и помощни части (''auxillia'') за римски наместник с изключителни правомощия в [[Македония]] и на Балкана. Убива краля на [[бастарни]]те и му взема бронята.
През следващите две години, използвайки гр. Скупи ([[Скопие]]) като база, той провежда мащабна военна кампания срещу [[траки]]те и присъединява към империята по-голяма част от днешните български земи. [[Триумф]]алните почести празнува на 4 юли 27 пр.н.е. Исканата от него ''[[spolia opima]]'', която се полага по традиция на успешните римските пълководци, обаче му е отказана от Октавиан Август с аргумента, че победите са заслуга на целия римски народ. Писмени източници за следващите години от живота на Марк Лициний Крас (младши) засега не са открити.
Той осиновява [[Марк Лициний Крас Фруги]] (консул 14 пр.н.е.), син на [[Марк Пупий Пизон Фруги]] (претор 44 пр.н.е.). от фамилията [[Калпурнии]]-[[Пизон]].
==Походи срещу траките (29 - 27 г. пр. Хр.)==
Line 9 ⟶ 15:
Основните източници на информация за походите на Марк Крас в днешните български земи са съчинението “Римска история” на [[Дион Касий]] (глави 23-27 от книга 51) и “Епитом” на [[Публий Аний Флор]] (глави 26-27 от книга 2)
Скоро след пристигането си в Македония Крас намира подходящ повод за започване на настъплението. Зимата на 29 г. пр. Хр. е изключително сурова и Дунав замръзва. [[Бастарни]]те заедно със семействата си и цялата покъщнина преминават реката. Достигнат до кюстендилското поле, обитавано от тракийското племе [[дентелети]] и започват да плячкосват. Ситос, слепият цар на дентелетите, се обръща за помощ към римляните. Това е добре дошло за Крас. Той се обявява за защитник на дентелетите, прогонва бастарните и започва да ги преследва по долините на [[Тимок]] и [[Нишава]]. Съпротивата на обитаващото този регион тракийско племе [[трибали]] забавя придвижването му и бастарните успяват да се изплъзнат. През пролетта и лятото на 29 г. пр. Хр. Марк Крас е зает с подчиняването на трибалите, чиито владения на изток стигат до р. [[Искър]]. Междувременно, римските съгледвачи откриват лагера на бастарните близо до мястото, където [[Цибрица]] се влива в [[Дунав]]. В последвалото сражение бастарните са почти напълно унищожени, а Марк Крас убива техния вожд Делдо в пряк двубой. Съпротивата на трибалите обаче продължава и Крас решава да не рискува да остане в техните земи и се оттегля за зимуване в Македония като пътьом завладява земите на своите съюзници, дентелетите. При оттеглянето си римските войски понасят големи загуби, преминавайки през земите на [[серди]]те (дн. Софийско поле) и [[меди]]те (долината на [[Струма]] в района на [[Кресна]]).
През пролетта на 28 г. пр. Хр. Марк Крас започва нов поход на север, планомерно и жестоко подавяйки всякаква съпротива по пътя си. Ръцете на пленените тракийски воини се отсичат. Пленените тракийски вождове обаче се подкупват с дарове и се освобождават. Тази тактика бързо дава резултат. Сердите и медите са покорени, сломена е съпротивата на трибалите и Крас се насочва на изток срещу [[гети]]те. Задачата му е облекчена от постоянните вражди между гетските вождове. Пратеници на Крас сключват договор с Ролес, владетел на земите около [[Дуросторум]] ([[Силистра]]). С негова помощ последователно са победени гетските царе Дапикс и Зиракс. Гръцките [[полис]]и по Северното Черноморие, изтощени и разорени след нашествието на [[даки]]те начело с [[Биребиста]], доброволно признават римската власт.
През следващата година Марк Крас се насочва южно от [[Стара планина]], където римските васали, [[одриси]]те, постоянно враждували с [[беси]]те. Крас напада бесите и оплячкосва тяхното главно светилище – храмът на [[Дионис]], а богатствата дава на одрисите, с което още повече изостря враждата между тези тракийски племена.
В резултат от походите на Марк Лициний Крас (младши) през 29–27 г. пр. Хр. към империята е присъединена голяма част от днешните български земи – Кюстендилско, Софийско, Северна България до крепостта Димум ([[Белене]]). Земите източно от Димум са предадени във владение на васалното [[Одриско царство]]. Римският съюзник, цар Ролес, получава днешна Добруджа. Тракийската общност претърпява големи загуби в жива сила и е изтощена. В следващите няколко десетилетия всички тракийски племена постепенно преминават под римска власт.
==Любопитно==
Line 34 ⟶ 40:
{{Римски консули 50—28 пр.н.е.}}
[[Категория:Римски военачалници]]
[[Категория:Римски управители (Крета и Кирена)]]
[[Категория:Имперски римски консули]]
[[Категория:Римски управители (Македония)]]
[[Категория:Лицинии]]
| |||