Георгий Чичерин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MystBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: lv:Georgijs Čičerins
Ред 24:
Съветският съюз успява да се измъкне от изолацията през пролетта на 1922. Тогава съветска делегация за пръв път взима участие в една международна конференция, проведена в [[Генуа]]. Макар че на конференцията не са постигнати важни резултати, тъй като по гореспоменатите въпроси за дълговете и репарациите се стига до задънена улица, съветските представители използват случая, за да постигнат споразумение с [[Германия]]. [[Договор от Рапало|Договорът от Рапало]] от [[16 април]] [[1922]], допълнен по-късно от търговската спогодба от търговска спогодба, установява икономическо сътрудничество между Съветския съюз и Германия и дори поставя началото на политическите и военните връзки. Договорът е в сила до идването на [[Хитлер]] на власт. Докато договорът от Рапало предизвиква учудване и възмущение в много среди, причината за сключването му е много ясна и както при повечето или антипатия на подписалите го страни: и Съветска Русия, и Германия са отхвърлени от света след Версайския договор и те естествено си подават ръка, което е изгодно и за двете страни.
 
В началото на [[1924]] [[Великобритания]] признава официално Съветския съюз; преди края на годината тя е последвана от [[Франция]], [[Италия]], [[Австрия]], [[Швеция]], [[Норвегия]], [[Дания]], [[Гърция]], [[Мексико]] и [[Китай]]. През 1925 [[Япония]] установява нормални отношения със СССР, като най-накрая напуска руската част на остров [[Сахалин]], макар че задържа там някои концесии за нефт, въглища и дървен материал. Признаването на Съветска Русия от много страни означава само, че те приемат съществуването на болшевишкия режим по-скоро с надеждата да подобрят търговските си отношения, отколкото заради някаква реална промяна на отношението им към СССР. Често е цитиран коментарът на [[Лойд Джордж]] за търговията дори с канибали. Други страни, включително [[САЩ]] и повечето славянски страни от [[Източна Европа]], продължават да игнорират Съветския съюз и отказват да го признаят. Общо взето Чичерин успява да въведе Съветска Русия в дипломатическата общност на нациите.
 
Мъчителното и дори парадоксалното развитие на съветската външна политика става ясно от случая с Китай. Там Сталин решава да поддържа [[Гоминдана]], националното движение на [[Сун Ятсен]] и на неговия приемник [[Чан КайшиКайшъ]], като изпраща стотици военни специалисти да помогнат на националистите и насочва китайските комунисти към тактиката на “обединения фронт”. За известно време комунистическото проникване в Китай е успешно и съветската позиция и престиж там са ценени високо. Но през 1927, когато Чан КайшиКайшъ се чувства уверен в победата си в борбата за контрол над страната, той застава срещу комунистите, като ги избива масово в [[Шанхай]] и изгонва съветските съветници. Когато по заповед от Москва китайските комунисти си отмъщават, вдигайки се на бунт в [[Кантон]], те са смазани жестоко. Макар и победен в Китай, Съветският съюз успява да установи контрол на Външна Монголия след няколко опита с променлив успех. Освен това в средата на 20-те години Съветският съюз сключва полезни договори за неултралитет и приятелство с [[Турция]], [[Иран]] и [[Афганистан]]. Трябва да добавим, че болшевишкият режим се отказва от концесиите и специалните права, получени от царското правителство в такива азиатски страни като Китай и Иран, но си запазва Китайската източна железница, като я отвоюва от Китай през [[1929]] година.
 
Усилията на Чичерин през 20-те години за признаване на страната и за стабилизиране на съветските дипломатически отношения прерастват през 30-те години в по-амбициозна политика.