Геология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод - по ен: |
== История == по ен: |
||
Ред 4:
== История ==
[[Файл:Geological map Britain William Smith 1815.jpg|мини|Картата на [[Англия]], [[Уелс]] и Южна [[Шотландия]] на Уилям Смит от 1815 година е първата [[геоложка карта]] в мащаба на цяла страна, както и най-прецизната подобна карта за това време<ref name=map>{{Cite book | isbn = 0060931809 | first = Simon | last = Winchester | year = 2002 | publisher = Perennial | location = New York, NY | title = The map that changed the world: William Smith and the birth of modern geology | lang = en}}</ref>]]
Систематичният интерес към геоложките явления, възниква не по-късно от 6 век пр.н.е., когато древногръцкият философ [[Питагор]] се опитва да обясни отделянето на остров [[Сицилия]] от [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] с разрушителното действие на морските вълни. Според него наличието на морски вкаменелости в скалите на сушата се дължи на това, че морето се е преместило и оставило върху сегашната суша своите следи. През 4 век пр.н.е. философът [[Теофраст]] пише своя труд „За камъните“, систематизиращ тогавашните познания за [[Скала|скалите]]. През [[Древен Рим|Римската епоха]] [[Плиний Стари]] описва подробно много от използваните по това време минерали и метали, като отбелязва правилно и особеното образуване на [[кехлибар]]а.
Някои съвременни изследователи отнасят началото на съвременната геология към [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]].<ref>{{cite book | last = Garrison | first = Fielding Hudson | year = 1922 | title = An introduction to the history of medicine: with medical chronology, suggestions for study and bibliographic data | publisher = Saunders | location = | pages = 126 | isbn = | quote = The Saracens themselves were the originators not only of algebra, chemistry, and geology, but of many of the so-called improvements or refinements of civilization, such as street lamps, window-panes, fireworks, stringed instruments, cultivated fruits, perfumes, spices, etc. | lang = en}}</ref> Един от най-ранните мюсюлмански геолози е [[Ал-Бируни]] (973–1048), в чиито трудове се намират едни от първите описания на геологията на [[Индия]] и хипотезата, че [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] в миналото е бил дъно на море.<ref name=Salam>{{cite | фамилия-част = Salam | име-част = Abdus | заглавие-част = Islam and Science | фамилия = Lai | име = C. H | заглавие = Ideals and Realities: Selected Essays of Abdus Salam, 2nd ed. | място = Singapore | издател = World Scientific | дата = 1987 | isbn = | език = en | страница = 179-213}}</ref> Неговият съвременник [[Авицена]] (981-1037) изгражда подробни теории за образуването на планините, причината за земетресенията и други важни за съвременната геология въпроси.<ref>{{cite book | last = Toulmin | first = S. | coauthors = J. Goodfield | year = 1965 | title = The Ancestry of science: The Discovery of Time | publisher = Hutchinson & Co. | location = London | pages = 64 | isbn = | lang = en}}</ref> В [[Китай]] ученият [[Шън Куо]] (1031-1095) формулира хипотеза за процеса на образуване на сушата.
В Европа датчанинът [[Нилс Стенсен]] (1638–1686) формулира трите основни принципа на [[стратиграфия]]та: принципът на суперпозицията, на първоначалната хоризонталност и на хооризонталния континуитет. Самото наименование „геология“ е използвано за пръв път през 1778 година от швейцареца [[Жан-Андре Дьолюк]]. Преди това зараждащата се наука е наричана земезнание, геогнозия, физическа география, наука за земните пластове и други.
Шотландецът [[Джеймс Хътън]] (1726-1797) често е определян като първия съвременен геолог.<ref>{{cite book | last = Mathez | first = Edmond A | year = 2001 | title = Earth : inside and out | publisher = New Press | location = New York | pages = | isbn = 9781565845954 | url = http://www.amnh.org/education/resources/rfl/web/essaybooks/earth/p_hutton.html | lang = en}}</ref> През 1785 година той представя пред [[Кралско дружество на Единбург|Кралското дружество на Единбург]] своя труд „Теория на Земята“ (''„Theory of the Earth“''), в който излага своята теория, че Земята би трябвало да е много по-стара, отколкото се смята, за да има достатъчно време за ерозиране на планините, отлагане на седиментите на морското дъно и издигането им над водата. Хътън е привърженик на теорията на [[Плутонизъм|плутонизма]], според която някои скали са образувани от [[вулкан]]ични процеси, докато теорията на [[Нептунизъм|нептунизма]] твърди, че всички са резултат от утаяването на дъното на огромен океан, нивото на водата в който постепенно е спаднало.
В началото на 19 век англичанинът [[Уилям Смит]] създава първите геоложки карти и започва систематичното подреждане на скалните слоеве, чрез изучаване на съдържащите се в тях [[фосил]]и.<ref name="map" /> През 1830 година излиза книгата на шотландеца [[Чарлз Лайъл]] (1797-1875) „Принципи на геологията“ (''„Principles of Geology“''),<ref>{{Cite book | isbn= 9780226497976 | first = Charles | last = Lyell | year = 1991 | publisher = University of Chicago Press | location = Chicago | title = Principles of geology | lang = en}}</ref> която оказва значително влияние върху възгледите на [[Чарлз Дарвин]], застъпвайки се за доктрината на [[Униформизъм|униформизма]]. Според тази теория през цялата история на Земята протичат бавни геоложки процеси, които продължават и в наши дни. За разлика от нея, теорията на [[Катастрофизъм|катастрофизма]] твърди, че земните форми са образувани при единично катастрофично събитие, след което остават неизменни.
През по-голямата част от 19 век в центъра на геоложките дискусии е въпросът за точната [[възраст на Земята]], като оценките варират от няколкостотин хиляди до милиарди години.<ref>{{Cite journal | doi = 10.1130/GSAT01701A.1 | title = John Perry's neglected critique of Kelvin's age for the Earth: A missed opportunity in geodynamics | year = 2007 | last = England | first = Philip | journal = GSA Today | volume = 17 | pages = 4 | coauthors = Peter Molnar, Frank Richter | lang = en}}</ref> Едва в началото на 20 век [[радиоактивно датиране|радиоактивното датиране]] дава възможност възрастта на Земята да бъде убедително оценена на около 2 милиарда години, което става основа за създаването на нови теории за процесите, оформили планетата.
Най-значимият напредък в геологията през 20 век е разработването на теорията за [[тектоника на плочите]] през 60-те години и прецизирането на оценките за възрастта на планетата. Теорията за тектоника на плочите, което предизвиква революция в [[науки за Земята|науките за Земята]], произтича от две отделни геоложки наблюдения - [[Спрединг|океанския спрединг]] и [[Континентален дрейф|континенталния дрейф]]. Съвременните оценки за възрастта на Земята са за приблизително 4,5 милиарда години.<ref name="age_earth">{{Cite book | first = G.B | last = Dalrymple | year = 1991 | title = The Age of the Earth | publisher = Stanford University Press | location = California | isbn = 0-8047-1569-6 }}</ref>
== Бележки ==
<references/>
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Geology}}
* [http://www.
| |||