Паяк кръстоносец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.5) (Робот Добавяне: csb:Krziżëwi pajk |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Паякът кръстоносец''' (''Araneus diadematus'') е [[вид (биология)|вид]] [[членестоноги|членестоного]] от семейство [[Araneidae]]. Той е често срещан в [[Европа]] и е разпространен също в по-голямата част от [[Северна Америка]]. Цветът на паяка кръстоносец варира от светложълт до тъмносив, но на гърба му винаги има пет или повече големи бели точки, наподобяващи [[кръст]]. Те представляват [[клетка|клетки]], запълнени с [[гуанин]], страничен продукт от на протеиновия [[метаболизъм]].Той е един от едрите и често срещани у нас паяци. Разпространен е в цялата страна, в районите с малка надморска височина. Паяжините си прави между клончета на дървета и храсти, а също по различни човешки постройки. Диаметърът на тези структури достига до 30 см в диаметър.
Самият паяк има дължина до 2.5 см. Мъжките индивиди са по-дребни и достигат едва 1 см. Окраската на тялото е сиво - кафява, а на коремчето има бяло кръстообразно петно, откъдето идва и името на вида.
Кръстоносците се хранят с насекоми, които улавят с мрежите си. Те дебнат жертвите си в центъра на паяжината или извън нея, като са „снабдени" със сигнална нишка. Когато някое насекомо се улови в капана, то разклаща нишките в опитите си да се освободи и паякът го напада. При ухапването той вкарва в жертвата си отрова и смукателни сокове и я увива в паяжина. След известно време паякът се завръща към плячката и изсмуква смлените от ензимите вътрешности на плячката
След оплождането, при кръстоносците женската снася яйцата.
Паякът кръстоносец не създава грижи на домакините. Това животно живее обикновено на открито, като се среща най – често в покрайнините на гори или сред храсти. Само понякога той обитава и стари постройки. Паякът кръстоносец се среща в цяла България. В планините може да се види понякога и над 1500 м надморска височина.
Името си паякът кръстоносец дължи на белезникавата шарка отгоре на коремчето си, която наподобява по форма кръст. Основният цвят на тялото му е по- тъмен, най – често светло до тъмнокафяв. Големината на женската достига до 20-25 мм, а мъжкият е значително по – дребен – 10 – 11мм.
Паякът кръстоносец плете своята голяма кръгла мрежа, която достига до 30см в диаметър, между клончета на дървета или храсти, понякога ои под стрехите на постройки. Женските паяци се намират най – често в средата на мрежите, но понякога и извън тях. Във втория случай до тях е изтеглена сигнална паяжинна нишка, която започва да трепти, когато някое летящо насекомо се улови в мрежата.
Женският паяк кръстоносец снася яйцата си в пашкулче, което поставя на някое закътано място – под повдигнатата кора на дървета или храсти, в цепнатини сред дървесината. Това става наесен. Напролет от яйцата се излюпват младите паячета, които напускат пашкулчето, но остават за около една седмица събрани заедно. След това те се разпръсват и заживяват самостоятелно.
Още информация
Паякът кръстоносец е един от едрите и обикновени наши паяци. Той се среща навсякъде в страната при по-малка надморска височина. Плете кръглата си паяжина между клончета на дървета, храсти, под стрехите на постройки. Паяжината е голяма, понякога до 30 см в диаметър.
Паякът достига 25 мм. Мъжките са значително по-дребни, едва до 10 мм. Те са сивокафяви. Върху коремчето се образува светло кръстообразно петно, откъдето носи името си кръстоносец.
Паякът се храни с различни насекоми, които се улавят на мрежата му. Той стои в центъра на мрежата или скрит извън нея. До него е изтеглена сигнална нишка. Когато се улови насекомо, в старанието си да се освободи то разклаща мрежата, паякът усеща това чрез сигналната нишка и се нахвърля върху жертвата. Той я ухапва, вкарва в тялото й отрова и смилателен сок, след това я омотава с паяжина и оставя за известно време. Едва по-късно се връща към нея и изсмуква смлените й вътрешности.
След копулацията женската снася яйцата си в плътен паяжинен пашкул и ги прикрепва под кората на дърветата, в цепнатини на стените и пр. Там яйцата зимуват. През пролетта от тях се излюпват малките паячета, които започват да строят свои ловни мрежи. С нарастването им след всяко линеене те уголемяват и мрежата си. Полова зрелост достигат в края на лятото.
{{commons|Araneus diadematus}}
| |||