87 803
редакции
редакция без резюме
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
|
[[Файл:Adelchis
[[Файл:Adelchis, son of Desiderius.jpg|дясно|thumb|200px|Аделчис, син на Дезидерий]]
'''Аделчис''' ({{lang-la|Adelchis; Adalgis}}; + [[788]] г.) е [[крал]] на [[лангобарди]]те ([[759]] - [[774]]).
Аделчис е син на последния крал на лангобардите [[
През [[759]] г. е провъзгласен от баща си за съ-[[крал]].
Докато баща му се съпротивлява против [[франки]]те в [[Павия]], Аделчис се предава във [[Верона]]. Успява да избяга във [[Византия]].
Предприема опит да спечели лангобардската корона обратно и тръгва с византийска войска към Италия. В [[Калабрия]] е разбит през [[788]] г. от [[Гримоалд III (Беневенто)|Гримоалд III]], [[херцог]]а на [[Беневенто]]. Той бяга в [[Константинопол]] и умира през 788 г.
Аделчис е брат на :
*Анселперга, [[игумен]]ка на „Св. Салваторе“ в [[Бреша]]
*[[Аделперга]], омъжена за [[Аричис II]], херцог на [[Беневенто]]
*[[Луитперга]] (или Лиутпирк), омъжена за [[Тасило III]], херцог на [[Бавария]]
*[[Дезидерата]] (или Герперга), омъжена за [[Карл Велики]]
*[[Герберга (съпруга на Карлман I)|Герберга]], съпруга на [[
[[Алесандро Манцони]] пише през [[1822]] г. ''"Трагедията Аделчи"'' (ит. ''Adelgis'').
== Източници ==
*Marie-Nicolas Bouillet
*Jörg Jarnut, ''Storia dei Longobardi'', Torino, Einaudi, 2002. ISBN 8846440854
▲*Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), « Adalgis » dans Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
*
[[Категория:Крале на лангобардите]]
| |||