Зарин: Разлика между версии

Механизмът на действие на зарина наподобява действието на други, често използвани инсектициди от групата на [[органофосфатит]]е и [[карбамат]]ите, като [[карбарил]]([[севин]]), [[малатион]]([[карбофос]]), [[метомил]]([[ланат]]) и др. Подобно на другите нервнопаралитични агенти ([[табун]], [[зоман]], [[циклозарин]], [[VR]], [[[[VX (Химическо оръжие)|VX]]]] и др.), заринът атакува нервната система. Той е мощен [[инхибитор]] на [[ензим]]а [[ацетилхолинестераза]], заринът взаимодейства с нея, като образува ковалентна връзка. По този начин се блокира действието на ензима, отговорен за разграждането на [[ацетилхолин]]а, произвеждан от нервните окончания ([[синапс]]и) при предаването на нервните импулси. Това води до непрекъснато предаване на нервните импулси и, в крайна сметка – до парализа и смърт.

Заринът притежава поразяващо действие при всички пътища на проникване в организма – през устата, през кожата и по дихателен път. Смъртта може да настъпи изключително бързо – в рамките на една минута след поемането на летална доза, ако не бъде приложена противоотрова. При вдишване на пари или аерозоли или при проникване през кожата на зарин, първите признаци на поражение са обилно отделяне на носов секрет, стягане в гръдния кош и свиване на [[Зеница|зениците]]. Много бързо настъпва затруднено дишане, гадене, [[повръщане]], неконтролируемо уриниране, конвулсии, гърчове, жертвата изпада в [[кома]] и умира от задушаване поради парализа на [[диафрагма]]та.