Васко Нунес де Балбоа: Разлика между версии

По време на пребиваване си в днешните територии на [[Колумбия]] и [[Панама]] испанците научават от индианците, че недалеч зад плнините се намира голямо море. Научавайки за това през 1511 Балбоа, който има на разположение около 300 моряци и войници, започва завоюването на вътрешните райони на [[Колумбия|Западна Колумбия]] и [[Панама|Източна Панама]], въпреки че му е ясно, че с тези малки сили не ще може да справи с местните индиански племена. Затова той се възползва от враждата между отделните местни племена и започва да сключва съюзи с едни, за да побеждава други. Съюзниците снабдяват войниците му с хранителни припаси и обработват земите на испанците. Вражеските селища се разоряват от конкистадорите, а пленниците се продават в робство. Един от племенните вождове, изумен от жадността, с която конкистадорите се нахвърлят на златни предмети, докладва на Балбоа, че на няколко дни път от залива Дариен има гъстонаселена страна, наричана Биру /Перу, където има много злато, но за нейното покоряване са нужни големи сили. Това навярно дава идеята на Франциско Писаро, участник в тази експедиция да организира по-късно собствена експедиция за завладяването на Перу.
Освен това тойвождът добавя, че там от планинските върхове се вижда друго море, по което плават кораби, по размери не отстъпвайки от испанските кораби.

За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години, когато от Испаньола идва вестта, че той е издирван за метеж срещу испанските власти в Колумбия. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. се отправя от северното крайбрежие на [[Панама]] на юг в планините. След изнурителен 25-дневен преход (от първоначалния отряд на Балбоа остават 67 испанци)през [[Панамски провлак|Панамския провлак]] (ширина 48 км), преодолявайки девствени гори, достигат до брега на океана, скрит още зад обрасли с джунгла хълмове. На 24. Септември испанците нападат идндианско село и избиват жителите му. Оцелелите се хвърлят живи на бойните кучета, които отряда води. Същата вечер водачът индианец показва на Балбоа близкия връх на един хълм и му казва, че от там вече може да се види "Южното море". На 25 септември Балбоа решава да се изкачи само с най-здравите от отряда. Малко преди да достигнат върха - около 10 часа сутринта, Балбоа заповядва на отряда си да спре - той иска да остане в историята първият, видял новото море и тръгва сам нагоре. От височината той вижда на юг огромното водно пространство, от там се вижда на изток и Антлантическия океан. Малко по-късно Васко Нуньес де Балбоа вика останалите да споделят гледката. Присъстващия свещеник отец Андрес де Вара внезапно запява "Te deum laudamus" и за почуда на индианците-носачи всички падат на колене и също запяват. По знак на свещеника повалят голямо дърво и издигат кръст, навърху когото издълбават инициалите на испанския крал. Раменете на кръста сочат като ръце двата океана. Балбоа държи кратка реч на своите войници, обещавайки им богатства и завоевания. След това вика писаря Андрес де Валдебарано, който описва тържествения акт в грамота. След това всички присъстващи благородници, рицари и войници (los Caballeros e Hidalgos y hombres de bien), потвърждават с подписите си, ''че са присъствали на откриването на Южното море от балогородния и възвишен капитан Васко Нуньес де Балбоа, Губернатор на Негово Величество и че именно този господин Васко Нуньес е първият, който е видял това море и го е посочил на идващите след него''. Слизането към брега трае 2 дни. За да се открие най-късия път надолу, Балбоа разделя отряда на части. Третата група под командването на войника Алонсо Мартин достига първа брега. Всички са запалени от патоса на Балбоа и Алонсо Мартин иска веднага от писаря да му удостовери, че имеенно той е потопил рък и крак в безименните още води. Чак тогава праща съобщение до Балбоа, че е достигнал морето и е докоснал с ръка прилива.