Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
С установяването на [[Римска република|Римската република]], заедно с магистратите и народното събрание ([[комиции]]) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - [[диктатор]], [[консул]]и, [[претор]]и.
 
Членовете на сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това ([[консул]], [[претор]], [[едил]], [[трибун]], [[квестор]]). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на сената стоял — [[принцепс]] (''princeps senatus'').
 
В период на Републиката, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V -III в. пр. н. е.) властта на сената била донякъде ограничена в полза на [[комиции]]те (народното събрание).
През 3—1 в. пр. н. е. сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.
 
Постановленията на сената -'''сенатус консултум''' (''s. c.,'' ''senatus consulta'') имали силата на закон, също както и постановленията на народното събрание и събранието наяна [[плебеи]]те — [[плебисцит]]а.
 
В периода на Империята властта на сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императора на Рим носил титула «[[принцепс]]» — т. е. «първи от сенаторите».
 
Броят на сенаторите неведнъж се променял:
[[Категория:Римска империя]]
[[Категория:Римско право]]
[[Категория:Политика на Древен Рим]]