Бамя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Бамия
Plamiana (беседа | приноси)
http://agronet.bg/agro/zelenchuci/828-bamaya.html
Ред 19:
}}
 
'''Бамя''' (на [[латински]] ''Abelmoschus esculentus'') е едногодишно тревисто зеленчуково растение от семейство [[Слезови]]. Познато е още от древността. Произхожда от [[Етиопия]] и [[Мала Азия]]. Стеблото достига нормална височина около 50 см, като има сортове с височина до 2 m. Цветовете на бамята са оцветени в бледожълто с тъмно винено-червени петолъчки на дъното. Младите плодове се използват за [[ястие|ястия]], [[туршия|туршии]] и за сушене, а семената, съдържащи 20 % [[масло]] като [[сурогат]] на [[кафе|кафето]]. От изсушените стебла се правят въжени изделия. Най-разпространените български сортове са [[Лясковска бамя]], [[Пловдивска бамя]] и [[Каваклийска бамя]]. Отглежда се в субтропическите и тропическите страни. В [[България]] в ограничени количества в южните равнинни райони. Най-много се използва в арабската кухня.Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата - нарязани на 5 дяла, а към върха - дълбоко нарязани.
 
Цветовете са звънчеобразни, едри, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Бамята е факултативно (незадължително) самоопрашващо се растение.
 
Плодът е многогнездна пирамидална кутийка, която при някои сортове достига до 25 см дължина. При пълно узряване кутийката се пука по ръбовете и семената се изсипват.
 
Семената на бамята са обли, приличащи на фиеви зрънца, с масленозелен до черен цвят и с тъмни фини чертички. Семената на бамята запазват кълняемостта си до 4-5 години. Абсолютното им тегло варира между 55 и 75 г.
 
Бамята е една от най-топлолюбивите култури. Семената на бамята поникват при почвена температура над 15°С. Бамята е взискателна и по отношение на влагата. При неполивни условия растенията остават дребни, дават незначителни добиви и лошокачествена продукция. При дълбоки и добре разработени почви за лични нужди може да се отглежда и при неполивни условия.
 
По отношение на почвата бамята е много взискателна. Много добре се развива върху дълбоки влагоемни и плодородни черноземи и льосови почви. На тежки и студени почви с близка подпочвена вода дава ниски добиви. Добри резултати се получават на структурни почви, които редовно се торят с органични торове. По отношение на предшественика не е взискателна. Торенето на бамята с минерални торове и оборски тор осигурява получаването на високи и качествени добиви. През есента се внасят 3-4 тона оборски тор и 40-50 кг на дка суперфосфат. На леки почви се внасят и по 25-30 кг на дка калиев сулфат. Напролет се тори с около 20-30 кг амониев нитрат, половината от който се внася едновременно със сеитбата, а другата половина се внася при фаза масов цъфтеж.
 
Най-разпространените сортове бамя са два.
 
Каваклийска бамя, наречена е още дребна, черна. Растенията са високи до 2,20 см. Върху стъблото на бамята израстват 3-4 прибрани разклонения. То е покрито с остри зелено обагрени космици. Плодовете са къси.
 
Най-ранният местен сорт бамя. Продукцията се получава със 7-10 дни по-рано от другите сортове бамя. Плодовете се нижат и се сушат за консумация през зимата.
 
Лясковска бамя (Цариградска, Султане).Тя е най-разпространеният сорт у нас. Стъблото е високо до 1,5 м и има средно 3-5 разклонения. Плодовете са тънки, дълги и заострени. Те са петръбести, светлозеле-ни, покрити с космици и на върха леко извити. В стопанска зрелост са тънки, дълги 4-5 см, нежни и крехки.
 
Средно ран, високодобивен сорт бамя, предназначен за готвене и консервиране.
 
Подготовката на почвата започва с дълбоката обработка, при която се внася оборският тор. Напролет поради късната сеитба са необходими и няколко обработки, а при нужда - и плитка оран с брануване. Бамята се сее редово на разстояние 80/8-10 см през първата половина на май, когато обикновено започва да цъфти акацията и е достатъчно топло. Сеитбена норма - 1,5-2 кг на дка. В зависимост от времето семената на бамята поникват след 10-15 дни.
 
Борбата срещу плевелите се води чрез окопаване и плевене. През вегетацията бамята се окопава 2-3 пъти. Посевите редовно се поливат.
 
Беритбата на бамята се извършва ежедневно или през ден, тъй като плодовете бързо застаряват и загрубяват. Берат се младите и крехки плодове с дължина 4-5 см. Беритбата на бамята продължава до падането на сланите. Набраните плодове трябва да се консумират или консервират, защото при съхраняване загрубяват.
 
==Източници==