Иван Павлов: Разлика между версии

'''Иван Петрович Павлов''' ([[14 септември]] [[1849]] — [[27 февруари]] [[1936]]) е [[Русия|руски]] [[Физиология|физиолог]] и [[психология|психолог]]., [[академик]].

Лауреат е на [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] за [[медицина]] и [[физиология]] за [[1904]] г. за изследванията си върху [[храносмилателна система|храносмилателната система]]. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като [[условен рефлекс]], и доказва биологичните основи на психичната дейност.

Въпреки това материалното му положение не става по-добро, тъй като влага всичките си средства в експериментите. Неговите ученици, знаейки за бедственото му материално положение, събрали пари за да му помогнат, но той купувал храна за кучетата.

През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена [[Нобелова награда]] в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия.

Павлов никога не се е интересувал от политика, не е взимал никакво участие в Революционите митинги и събрания. Интересувала го само науката. След [[Руска революция (1917)|революцията 1917 г]]. Павлов рязко критикува новото правителство, за това че не му се дава възможност да работи в областта на науката. ЛичноПо с дерективатадиректива на Ленин той получава достъп до неограничени финансови ресурси. Построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развивали своята дейност в областта на Физиологията.

Академикът Иван Павлов работи за науката до последния си дъх. Жизненият му път завършва през 1936 г. Умирайки от [[бронхопневмония]], той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите, през които минава умиращияумиращият организъм.