Борислав Георгиев: Разлика между версии

Син е на езиковедката проф. д-р [[Елена Георгиева]] и на учителя по литература Любомир Георгиев. Завършва българска филология в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през [[1984]], а от [[1985]] до [[2005]] работи в Секцията за съвременен български език на [[ИБЕ|Института за български език]] при [[Българска академия на науките|БАН]]. През [[1993]] защитава докторска дисертация на тема „[http://ebox.nbu.bg/semiotika10/view_lesson.php?id=166 Норма и масмедии]“. Старши научен сътрудник към БАН e от [[1999]]. Хабилитира се с монографията "[http://liternet.bg/publish4/b_georgiev/znachenie/index.html Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването]". Член на управителния съвет на [[Българско семиотично дружество|Българското семиотично дружество]].
В Нов български университет изгражда първата в България концепция за общообразователно студентско обучение по езикова култура.

От [[1988]] води седмичната рубрика „''[http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=52&LangID=1 Езикова култура с Борислав Георгиев]''“ в рамките на предаването „''12 плюс 3''“ по програма „Хоризонт“ на [[Българското национално радио]]. Съавтор на предаването „''Езикова култура за всекиго''“ по образователната телевизия [[ЕСЕТ]]. Ръководител на проектите „''Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност''“ и „''Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование''“. Работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия, водени семинар „''Езици на субкултурите''“ по въпросите на словесната комуникация.