Хайделбергски университет: Разлика между версии

|име= Рупрехт-Карлс-Унисерситет- университет, Хайделберг

'''Рупрехт-Карлс-Университет „Рупрехт-Карлс“''' или '''Хайделбергски университет''' ({{lang-de|Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg}}; на латински ''Ruperto-Carola-Universität'', в превод - Руперто-Карола университет) е най-старият [[университет]] в [[Германия]]. ТойНамира се намирав във федералната провинцияград [[Баден-ВюртембергХайделберг]], вфедерална градпровинция [[ХайделбергБаден-Вюртемберг]]. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]].

На [[23 Октомвриоктомври]] [[1385]] годинаг. университетауниверситетът получава учредидетелна грамота от [[папа]] [[Урбан VI.]] като трети университет в границите на [[Свещена Римска империя|СвещеннатаСвещената Римска Империяимперия]], след тези в [[Пражки университет|Прага]] и [[Виенски университет|Виена]]. От неговото създаване през [[1386]] от княза на [[Курпфалц]] [[Рупрехт I ]], той векове наред разполагаима с четири4 факултета ([[Теология]], [[Право]], [[Медицина]] и [[Философия]]). През [[1890]] годинаг. великиявеликият [[херцог]] на [[Баден]], [[Карл Фридрицх (Баден)|Карл Фридрицх]], реформира университета, като допълнително се изгражда отделен пети5-и факултет запо Природноприродно-естествени науки. Освен това университетауниверситетът става държавен и се финансира директно от Херцогитехерцозите на Баден. В чест на създателя и на реформатора, университетаму университетът се казва и до днес ''РупрехтУниверситет „Рупрехт-Карлс-УниверситетКарлс“''. През [[1969]] годинаг. университетауниверситетът разполагавече сима 16 специализирани факултетифакултета. Днес, след последната реорганизация на университета през 2002 годинаг., той разполага с 12 факултета.

ТойУниверситетът променя неколкократно местоположението си в града, докато най-сетне през [[1711]] годинаг. е построена съществуващата и до днес университетска сграда. През [[1931]] годинаг. във вътрешния двор е вдигнато разширение, наречено Новият университет. Наблизо е и красивата сграда на [[библиотека]]та, в която се съхраняват около 2 милионамлн. тома книги, част от тяхкоито са ценни стари екземпляри. За съжаление най-старите и редки книги са били събрани в прочутата навремето [[Палатинска библиотека]], "подарена" на папата в Рим през [[1623]] година,г. и оттогава - загубена за града и училището.

Сред най-видните абсолвенти на университета се нареждат имена като бившиябившият канцлер [[Хелмут Кол]], политиците [[Лотар Биндинг]], [[Йоханес Юунг]], [[Уте Фогт]], [[Димитрис Тасос]], [[Панайотис КанеполусКанелопулос]], [[Йозеф Гьобелс]], [[Александрос Папанастасиу]], гръцкиягръцкият крал [[Константинос I]], философите [[Карл Ясперс]], [[Хегел]], [[Георгий Острогорски]], икономистаикономистът [[Алфред Вебер]], химикахимикът [[Фриц Хабер]], юристаюристът Паул Кирххоф, основателяоснователят на [[Дойче Банк -]] [[ГерогГеорг фон Сименс]], романистароманистът [[Ото фон Герике]], социологасоциологът [[Макс Вебер]], рускияруският поет [[Осип МандельштамМанделщам]], физиците [[Кристиян Майер]] и [[Роберт Пол]], политолозите [[Манфред Г. ШмидтШмит]], [[Клаус фон Байме]] , математичката [[София Ковалевска]] и много други.

България също има големи традиции, като тук са следвали и много български възрожденци и държавници като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Александър Танев (офицер)|Александър Танев]], [[Васил Радославов]], [[Константин Стоилов]], [[Стоян Данев]], [[Спиридон Палаузов]]. През [[1948]] годинаг. [[Иван Дочев]] защитава тук [[доктор]]ската си дисертация, ставайки доктор по [[право]] на университета.