Ъ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
когато не е под ударение и думи при които се пише „а“ вместо „ъ“
Ред 3:
Картинка=[[Image:Cyrillic letter Yer.svg|100px]]
}}
'''Ъ, ъ''' или '''ер голя̀м''' е буква от [[кирилица]]та, 27-ма в [[Българска азбука|българския]] и 28-ма в [[руска азбука|руския]] вариант на азбуката. В [[руски език|руския език]] е известна като „твърд знак“ ({{lang-ru|твёрдый знак}}), но не представлява отделен гласен звук. Звуковата ѝ стойност в българския обособява присъщата [[Полузатворена задна незакръглена гласна#Междинна задна незакръглена гласна|междинна задна незакръглена гласна]] {{IPA|[ɤ̞]}} (път {{IPA|[ˈpɤ̞t]}}). Когато не е под ударение, звукът се редуцира до {{IPA|ɐ}} (ка̀мък {{IPA|[ˈkamɐk]}}) или {{IPA|ə}} (мъжа̀ {{IPA|[məˈʒɐ]}}).
 
При записване с международната фонетична азбука, звуковата стойност на буквата „ъ“ в българския език, когато е под ударение, се отбелязва със знака за [[Полузатворена задна незакръглена гласна#Междинна задна незакръглена гласна|междинна задна незакръглена гласна]] {{IPA|[ɤ̞]}} (път: {{IPA|[ˈpɤ̞t]}}).
Единствено [[изречение]] може да започва с буквата „Ъ“, т.е. само [[синтаксис|синтактично]] този най-специфичен български звук има употреба и приложение (виж [[семантика]] и [[крайъгълен камък]]). В съвременния български език няма дума, завършваща с буквата „Ъ“.
 
Когато не е под ударение обаче, звукът се редуцира до {{IPA|ɐ}} (ка&#768;мък {{IPA|[ˈkamɐk]}}). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ <ref>Стр. 8 от {{cite book |title=Българска граматика |last=Пашов |first=Петър |authorlink=Петър Пашов |coauthors= |year=1999-2005 |publisher=Хермес |location= |isbn=9544596534 |pages=456 |url= |accessdate= }} : ''И все пак трябва да се признае, че неударено ''а'' и неударено ''ъ'', неударено ''о'' и неударено ''у'' звучат толкова близко, че практически не се различават.''</ref>, което понякога създава трудности при писане (вж. ''[[Български правопис]]'').
 
В съвременния български език няма дума, завършваща с буквата „ъ“. При определени окончания, които съдържат или завършват със звука ''ъ'', като при членуваните съществителни имена или определени глаголни форми при някои видове глаголи, правописните правила изискват да се пише „а“ (или „я“) вместо „ъ“: мъж'''а'''&#768;, мъж'''а'''&#768;т, благодар'''я'''&#768;, благодар'''я'''&#768;т.
 
==Кодове==
Line 29 ⟶ 33:
 
HTML кодовете са: &amp;#1066; или &amp;#x42A; за главна буква и &amp;#1098; или &amp;#x44A; за малка буква.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Лингвистика-мъниче}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ъ“.