Серски революционен окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 16:
==Кръстовденско въстание==
===Подготовка===
Според общия план на [[Христо Матов]] за предстоящето въстание Трети Серски революционен окръг предава Поройска околия на въстанически окръг „Беласица“, част от Солунски революционен окръг.
* Четвърти въстанически окръг „Пирин“
** Серски район
** Драмски район
** Неврокопски район
** Демирхисарски (Валовищки) район
** Разложки (Бански) район
** Мелнишки район
** Кресненско-Джумайски район
В Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. е обявено така нареченото [[Илинденско-Преображенско въстание|Кръстовденско въстание]]. В него освен санданистите участват и [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистки чети]]. Още на 1 септември 750 четници се събират в местността Гръцка поляна край село Пирин и провеждат съвет на войводите, на който Яне Сандански и [[Иван Цончев]] се помиряват. Решено е четите на [[Петър Дървингов]], [[Дончо Златков]] и Яне Сандански под водачеството на [[Йордан Стоянов]] да действат в Мелнишко, четите на [[Михаил Чаков]] и [[Стоян Мълчанков]] под водачеството на [[Димитър Думбалаков]] да действат в Неврокопско, четите на [[Христо Танушев]], [[Димитър Зографов]], [[Александър Манов]], [[Владимир Каназирев]], [[Никола Лефтеров]], [[Серафим Парталев]], [[Цветко Бизев]], [[Константин Молеров]] под водачеството на [[Анастас Янков]] да действат в Разложко. Формиран е главен щаб, в който влизат Иван Цончев и [[Димитър Стефанов]] като се разполагат в Банския балкан<ref>Илюстрация Илинден, 1928, бр.10, стр.4-7</ref>.
| |||