Садомазохизъм: Разлика между версии

'''Садомазохизмът''' е общото название на садистични и мазохистични наклонности, практики, и т.н.

'''Садизмът''' се определя като [[секс]]уално или несексуално [[удоволствие]] от причиняването на болка или унижението на друг човек. '''Мазохизмът''' се определя като [[секс]]уално или несексуално удоволствие от получаването на болка или унижение.<ref>http://www.merriam-webster.com/dictionary/masochism</ref> Причината за използването на съставния термин "'''садомазохизъм'''" е, че повечето хора със садистични наклонности имат и мазохистични желания, и обратното. Рядкост са хората, които са само садисти.

Садомазохизмът може да бъде термин от психологията и социологията, когато обозначава сексуални и социални практики, които изглеждат като садомазохистични, но без изричното и пълно съгласие на участващите страни, както е в [[БДСМ]] практиките. Тоест става дума за подсъзнателни рефлекси на приемане на мазохистична позиция или несъзнавани стимули за садистично, налагащо се отношение, когато и двете са предизвикани от неприятни и травматични изживявания в детството или по-късно и по този начин са формирали личността. При БДСМ практиките акцентът е в сексуалното удовлетворяване на база на садомазохистични отношения на доминиране, подчиненост и т.н., които обаче са осъзнати и съзнателно приети от двете страни.

Ток съобщава, че голямото мнозинство от мъжете, които изследвал, не получават пряко задоволяване от използването на сила. Тя е просто механизъм, чрез който се задоволяват различни желания и се постигат различни цели. По малко от 6% от изследваните получават пряко задоволяване от използването на насилие.

Според проучване на извадка от самоопределили се мазохисти по-малко от 9% от мъжете предпочитат изключително доминиращата (садистична) и по-малко от 8% - единствено подчинената (мазохистична) роля. Данните за жените са малко по-различни: по-малко от 7% предпочитат доминиращата роля и повече от 17 % - подчинената роля.

И двата термина са измислени от германския психиатър [[Рихард фон Крафт-Ебинг]] в неговото изследване от 1866 "Psychopathia Sexualis. [[Болка]]та и физическото [[насилие]] не са същностни за концепцията на Крафт-Ебинг и той дефинира термина "мазохизъм ({{lang-de|"Masochismus"}} изцяло в термините на [[контрол]]<ref>http://ia350608.us.archive.org/1/items/psychopathiasexu00krafuoft/psychopathiasexu00krafuoft_djvu.txt: Мазохистът е контролиран от идеята да бъде напълно и безусловно обект на волята на човек, който е от срещуположния пол; да бъде третиран от тази личност, който е господар, унижавайки и обиждайки я. Тази идея е оцветена от похотливи чувства; мазохистът живее във фантазиите, в които той създава ситуации от този вид и често се опитва да ги реализира.</ref>. [[Зигмунд Фройд]], [[психоаналитик]] и съвременник на Крафт-Ебинг, отбелязва, че и двете често могат да се намерят в един и същи индивид и двете да се комбинират в две отделни дихотомични същности познати като "садомазохизъм" ({{lang-de|"Sadomasochismus"}}), (често съкращавано като '''S&amp;M''' или '''S/M'''). Това наблюдение обикновено е проверявано и в литературата и в практиката; много садисти и мазохисти определят себе си като "сменящи" се; способни да получават удоволствие и в другата роля. Обаче трябва да се спомене, (Дельоз, ''Студенина и жестокост''), че съвпадението на садизма и мазохизма в модела на Фройд не трябва да се взима за гаранция. Друг психоаналитик Ерих Фром също разглежда подробно садизма и мазохизма и разграничава: "три вида садистични тенденции, повече или по-малко преплетени помежду си. Едната е личността да подчинява другите на себе си и да упражнява абсолютна и неограничена власт над тях. Втората се проявява не само в импулса да се властва по този абсолютен начин над другите, но и да се експлоатират, да се използват, да се ограбват, да се съсипват, да се присвоява всичко ценно у тях...Третият вид садистична тенденция е желанието да се причиняват страдания на другите или да се наблюдава как се измъчват. Страданието може да е физическо, но често става дума за духовно терзание."<ref>Ерих Фром, "Бягство от свободата", Захари Стоянов, 2001, стр. 150-151</ref>.

* [[Маркиз дьо Сад]]

* [[Леополд Фон Захер-Мазох]]