Интел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уикифициране; форматиране: 7x интервали, 5x А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 5:
| закриване =
| град = [[Санта Клара (град)|Санта Клара]] щата [[Калифорния]]
| страна = [[Съединени американски щати|САЩ]]
| заети = 94 100 (2006)<ref name='CNNmoney 2007-10-17'> {{cite web|url=http://money.cnn.com/quote/snapshot/snapshot.html?symb=INTC |title=INTC — Intel Corporation Company profile — CNNMoney |accessdate=2007-10-17 |work=money.cnn.com |publisher=Cable News Network }}</ref>
| продукти = [[микропроцесор]]и, [[Мрежова карта|мрежови карти]], [[чипсет|чипсети]]и, [[флаш-памет]]и
| годишен оборот =
| годишни приходи =
Ред 17:
}}
 
'''Интел''' (''Intel Corporation'') е базирана в град [[Санта Клара (град)|Санта Клара]], щата [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на [[микропроцесор]]и и специализирани [[интегрална схема|интегрални схеми]]. Интел е производител на мрежови карти, [[чипсет|чипсети]]и за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. Интел разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.
 
== История ==
Ред 26:
 
=== Памети и микропроцесори ===
В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникова памет по метода на [[планарна технология|планарната технология]] и е водеща в тази област чак до края 70-те години.
 
През [[1969]] г. започват преговори с японската фирма за производство на ([[калкулатор|калкулатори]]и) Busicom (известна и с името NCM — Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида [[интегрална схема|интегрални схеми]]. По това време обаче Интел няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически [[чип|чипове]]ове. Тогава Тед Хоф (''Ted Hoff'' — бивш инженер от Станфордския Университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Интел осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Интел искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара Интел получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер [[Intel 4004|4004]] и бил наречен [[микропроцесор]].
 
=== Първите микропроцесори ===
Изчислителната мощност на процесора [[Intel 4004]] била равна на мощността на компютъра [[ENIAC]] и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция — всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18-24 месеца след предходния. Това е известният ''[[Закон на Мур]]'', който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране.
Интел започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През [[1972]] се появява 8-битовият процесор Intel 8008. През [[1974]] г. Интел произвежда процесора [[Intel 8080]], който се използва масово в първите [[персонален компютър|персонални компютри]]. През [[1978]] се появява 16-битовият процесор [[Intel 8086]]. Микропроцесорите стават основен продукт на Интел чак в средата на 80-те.
 
Ред 38:
До тогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като [[Zilog]] и [[AMD]]. В резултат от тези действия, Интел станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20-и век.
 
Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания наречена „Операция Краш“ (превод: Операция Мачкане), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
 
Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел PC на [[IBM]], макар никой на времето да не осъзнавал важността и&#768;. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне невероятен успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като Compaq (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.
 
=== Ролята на Интел за възхода на технологиите ===
През 90-те Интел прави много иновации в архитектурата и хардуера на [[персонален компютър|персоналните компютри]]: шината [[PCI]]; шината [[USB]]; шината [[AGP]]; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри.
 
В областта на [[софтуер]]а успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на [[Microsoft]] (''Майкрософт''). Конкурентната борба между Интел и Майкрософт е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Майкрософт.
Ред 49:
Без съмнение, Интел е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съгласие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на цените.
 
2011г.От 2011&nbsp;г. Интел решават да интегрират графични функции в самия процесор. графични функции.В голяма част от компютрите на пазара графиката[[графична карта|графичната карта]] е интегрирана в [[дънна платка|дъното]] под формата на [[чип-]], който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3 , i5 , i7 Интел предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече се разработват подобни продукти с леки модификациймодификации. За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.
 
2011г.От Интел решават да интегрират в самия процесор графични функции.В голяма част от компютрите на пазара графиката е в дъното под формата на чип-който консумира повече електричество и отделя топлина.С новото поколение процесори i3 i5 i7 Интел предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена. От AMD разбира се вече се разработват подобни продукти с леки модификаций.
За сравнение новите процесори притежават вградена графика с мощност на нова видео карта от ценовия сегмент на 84 $.Дори по-голяма зависи от цената.
Така че ако се чудите дали да си купите най евтината видео карта по-добре си вземете от тези процесори и няма да съжелявате.
 
=== Конкуренция и антитръстови дела ===
Превъзходството на Интел на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на антитръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната Търговска Комисия ([[:en:FTC|FTC]]) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като например искът на [[Digital Equipment Corporation|DEC]] от 1997 г. и патентното дело от страна на [[Intergraph]]. Доминиращата позиция (по едно време Интел контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за [[PC]]), съчетана с грубите правни ходове от страна на Интел (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат.
В момента единственият сериозен конкурент на Интел на пазара на x86 съвместими процесори е [[Advanced Micro Devices]] (AMD), с която Интел има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т. е. всеки един от партньорите може да използва [[патент|патентованите]]ованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като [[VIA|VIA Technologies]] и [[Transmeta]], които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия, предназначени основно за мобилни устройства.
 
== Финансова информация ==