Драгалевски манастир: Разлика между версии

Разположен е над [[София]] в планината [[Витоша]], на няколко кимометракилометра от софийския квартал [[Драгалевци]] в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за [[Черни връх]] и [[хижа Алеко]].

Летописите сочат, че е основан в [[1345]] г. от цар [[Иван Александър]] като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика, тези най-стари сведения за манастира са записани във [[Витошка грамота|"Витошката златопечатна грамота"]] на цар [[Иван Шишман]] дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир" и въпрекимакар чеда не е лавраЛавра (централен), той е най-издигнатияиздигнатият сред 14-течетиринадесетте манастира, които образуватобразуващи прочутата [[Софийска света гора|Софийската Света гора]].

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през [[1382]] г. В 1476 г. софийският болярин [[Радослав Мавър]] подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тахтях) иматса с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в., той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. ПрезВ ХІV-ХVІ в. манастиръттова е центърцентърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Тук са преписани и запазенисъздени редица български църковнихристиянски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир "Св.„Света Богородица Витошка"Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянска църква|Боянската църква]] препис на ПоменикaПоменик на българските царе - [[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]], открит от [[Виктор Григорович]] през 1854 г. в [[Боянска църква|Боянската църква]]. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г., в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте царскиеЦарскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г1534г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. e съставен от трима тримата братя книжовници ДаниилДанаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са плоддело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. ПрезВ XVIII век църквата "Св„Св. Богородица"Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.

През 1818 г. църквата е разширена на север. ПрезВ 1871-1872 г. при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански). Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски - 1862 г. където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегляоттеглилия в манастир на [[Света гора]]. Наследникът му дякон [[Игнатий Рилски]] e отдаденсе назаловя за църковнотобожиите делоработи, без да забравя националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в София.

През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло - паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ обединител и принц Кирил.

Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, койтоотклоняващ се отклонява от шосето към Щастливеца.