Логически позитивизъм: Разлика между версии

'''Логически позитивизъм''' (също наричан логически емпиризъм и неопозитивизъм) е школа във [[философия]]та, която комбинира [[емпиризъм|емпиризма]] - идеята, че доказателството от наблюдение е незаменимо за знанието за света - с разновидност на рационализма, включващ математически и логико-лингвистични конструкции и дедукции в [[епистемология]]та. <ref>Виж например "[http://plato.stanford.edu/entries/vienna-circle/ Vienna Circle]" (на английски) в Станфордската енциклопедия по философия.</ref>

 

 

Философията на неопозитивизма се заражда в края на 20-те години на XX в. във Виенския кръг, чийто неформален ръководител е Мориц Шлик. Други представители са Рудолф Карнап, Ото Нойрат, Ханс Хан. В Берлин подобна група се формира около Ханс Райхенбах. От Англия да посещава сбирките на Виенския кръг идва младият Алфред Ейър. Други по-млади представители са Карл Хемпел и Херберт Файгл<ref>И. С. Нарски, "Неопозитивизъм" - глава 9 в: ''Съврменна буржоазна философия'', А. Богомолов, Ю. Мелвил, И. Нарски (ред.), София: Наука и изкуство, 1977, с. 401</ref>. По-късно, когато след надигането на нацизма представителите на Виенския кръг емигрират от Австрия в англоезичните страни, последните двама са видни фигури в логическия позитивизъм, сега получил световно разпространение и докъм края на 60-те години доминиращ в англосаксонския свят.