Приск (генерал): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sh:Prisk (general)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Приск|Приск (пояснение)}}
'''Приск''' (''Priskos''; [[лат]]. ''Priscus''; † [[613]] в [[Константинопол]]) e [[Източна Римска империя|източноримски]] генерал на [[Маврикий]], [[Фока]] и [[Ираклий]] и зет на Фока. Най-голямият му успех в кариерата му е по време на [[Балкански походи на Маврикий|Балканските походи на Маврикий]], заедно с [[Петър (генерал)|Петър]] (''Petros'') и [[Коментиол (генерал)|Коментиол]] (''Komentiolos'').
 
'''На служба при Маврикий 587-602 '''
 
През [[587]]/[[588]] г. той e назначен на мястото на генерал [[Филипик (генерал)|Филипик]] (''Philippikos'') като ''[[magister militum]] per Orientem'', но войските не го признават и командването поема отново Филипик.
Приск получава тогава командването над войските на Балканския полуостров. Неговият пръв балкански поход с неопитни войски през [[588]] г. няма успех. През [[593]] г. той води успешно една войска в [[Мизия]] против [[славяни]]те. През [[594]] г. е сменен за неизпълнение на заповед от [[Петър (генерал)|Петър]], брата на Маврикий. Следващата година получава отново главното командване на друга войска на горе по реката, където има успехи против [[авари]]те.
 
През 597/598 г. е обкръжен от аварите в [[Кюстенджа|Томис]] на [[Черно море]] и освободен при пристигането на [[Коментиол (генерал)|Коментиол]] в гърба на аварите. Когато Коментиол е притиснат от аварите, Приск обаче не му идва на помощ.
 
През следващото време Приск заедно с Коментиол действа много успешно в територията на днешен [[Банат]] против аварите. Оттогава римляните вече не смятали аварите за непобедими.
Ред 13:
'''На служба при Фока, зет на същия, 602-610'''
 
От тримата генерали само Приск оживява при свалянето на Маврикий. През ноември [[602]] г. Приск се намира в [[Армения]] със задачата да събере войски. Той е далече от мястото на бунта и успява да се разбере с новия император [[Фока]]. Около новата година 602/603 г. той е произведен на ''[[Comes]] Excubitorum''. През [[606]] г. Приск се жени за дъщерята на Фока. Изпада в немилост при императора, когато населението на Константинопол започнало да почита неговите статуии наравно с тези на Фока.
 
'''На служба при Ираклий и заточение в манастир 610-613'''
 
През [[610]] г. Приск заговорничи с [[Ираклий]] против своя тъст. Ираклий му дава през 611/612 г. главното командване и задачата да се справи с [[персийски]]я гарнизон на [[Кайсери|Цезарея]]. Заради провалът му, Ираклий го подстригва (''Tonsur'') за [[монах]] през [[612]] г. и го въдворява в [[манастир]], където следващата година умира.
 
Като един от малкото оживяли при политическите събития от 602-611, Приск играе важна роля като очевидец за историка [[Теофилакт Симоката]].
 
== Литература ==
 
*Michael Whitby:, ''The Emperor Maurice and his Historian'' – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare. Oxford 1988.
*John R. Martindale:, ''The Prosopography of the Later Roman Empire''. Band IIIb, Cambridge 1992, S. 1052ff. (online Google Books)
 
[[Категория:Византийски военачалници]]