Георги Димитров (ескадрен миноносец): Разлика между версии

| задвижване = 2 парни турбини ТВ-6 с мощност 30  000 к. с. всяка

| въоръжение = 2 x 2 130-мм артилерийски установки [[Б2-ЛМ]]<br>1 х 85-мм сдвоена зенитна артилерийска установка [[92-К]]<br>6 х 37-мм зенитни оръдия [[70-К]]<br>2 тритръбни3-тръбни торпедни апарата ТТА-533-30 за [[торпедо|торпеда]] 53-30К<br>2 бомбомета БМБ-1 с два2 стелажа за 36 дълбочинни бомби<br>52 мини тип КБ-КРАБ или 60 мини тип М-60, два параванни трала

'''„Георги Димитров“''' е името на боен кораб, ескадрен миноносец (според новата терминология —- ''[[разрушител]]'') от българските [[Военноморски сили на България|Военноморски сили]], служил в състава на флотаБългарския военноморски флот в периода 1950 - 1960 г. „Георги Димитров“

Той е бившият [[СССР|съветски]] ескадрен миноносец '''„Озорной“''' от [[Ескадрени миноносци проект 30|проект 30К]], построен през 1940 г. и предаден на българските [[Българска армия|Въоръженивъоръжени сили]] през 1949-1950 г., в замяна на ескадрения миноносец “Анатолий Железняков”.

„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска [[акватория]]та на [[Черно море]]. През 1957 на борда му правителствена делегация, начело с [[Антон Югов]] прави официално посещение в [[Албания]]. Походът е командван от командващия флота [[контраадмирал]] [[Бранимир Орманов]]<ref>Илия Тодоров. Разрушителят Георги„Георги ДимитровДимитров“. в-к „Военноморски преглед“ 2/1999, стр. 7.</ref>.

През 1958 - 1959 г. корабът осъществява щурмански[[щурман]]ски походи по маршрутите Варна–[[Одеса]] и [[Констанца]]-Одеса. ПредвиждаПредвиждано сее през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но СъветскияСъветският съюз отказва ремонта и на [[30 септември]] [[1960]] г. корабът осъществява последното си плаване в качеството си на учебен кораб на [[Висше военноморско училище - Варна|Военноморското училище]], след което е бракуван. Разоръженият корпус на кораба е изведен във [[Варненско езеро|Варненското езеро]], където потъва при буря през 1963 г.