Чака: Разлика между версии

'''Ча̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на [[цар]] [[Георги I Тертер]]. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и [[шурей|шурея]] си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]]. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става не Чака, а Теодор Светослав, който очевидно се ползва с военната подкрепа на татарския хан. Новият цар (в същност той носи титлата от ок. 1284 като съвладетел на баща си Георги І Тертер) признава върховенството на Чака, така както баща му е признавал онова на хан Ногай. Част от болярството, вкл. авторитетният патриарх [[Йоаким ІІІ]] смятат действията на Теодор Светослав за опасна за държавата авантюра. Те се свързват с бившата българска царица [[Мария]] Кантакузина Палеологина, т.е. къмс Византия, а вероятно и къмс върховния татарски хан Токту - акт, който коства живота на патриарха. Тази интерпретация на събитията е възприета и от други изследователи /Петре Дякону, [[Васил Гюзелев]], [[Георги Атанасов]] и др./. Същевременно, узнавайки за местонахождението на Чака, Токту изпраща към България голяма войска. Теодор Светослав действа светкавично - залавя Чака, хвърля го затвора и скоро след това го екзекутира. Главата му е изпратена на Токтай. През 1301 г. в България бяга татарският принц Кара-Кишек, син на Чака, който намира убежище при видинския владетел [[Шишман]].