Андроник I Комнин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
 
== Възкачване ==
След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин|Алексий II]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от наемници. С умела демагогия използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия. През [[1182]] г. Андроник сваля от [[регент]]ския пост майката на [[Алексий II Комнин]] - [[Мария Антиохийска]] и я убива скоро след това.
 
Заграбвайки регентския пост, Андроник останалостава без противници и се обявилобявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
 
== Император на Византия ==
Ред 42:
Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен [[Златна була|Златната була]], който изсмуквал последните запаси на [[Византийска империя|империята]]. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните [[Венецианска република|Венеция]] и [[република Генуа|Генуа]] срещу Византия.
 
През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в [[Епир]] нормани. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в [[Константинопол]]. След това избухва бунт начело на [[Исак II Ангел]]. Андроник се опитва да избяга от столицата с кораб, но корабът се натъква на буря Андроник I се връща в пристанището. Там, въпреки, че произнася пламенно слово в своя защита той е осъден, линчуван, подложен на изтезания и убит от тълпата.
 
== Външни препратки ==