|
[[Файл:Battle of Plataea part 1.png|дясно|мини|200px|Разположение на войските преди битката.]]
'''Битката при Платея''' е последната битка по време на второто Персийско нашествие в Гърция. Провежда се през 479 пр.н.е. близо до град Платея в [[Беотия]] между обединените сили на Елинския съюз ([[Спарта]], [[Атина]], [[Коринт]] и [[Мегара]]) и Персийската империя на [[Ксеркс I]]. Армията на персите е водена от [[Мардоний]], а тази на гърците - от Павзаний.
Битка на Платея
От Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка на Платея
Част от гръко-персийските войни
Равнина на Платея, от планината гравиране Cithaeron от Уилям Милър, след като старши Williams.jpg
Гравиране показва изглед на Платея от планината Cithaeron
Дата авг 479 пр.н.е.
Местоположение Платея, Гърция
Резултат Решаващо гръцки победа.
Териториален
промени Персия губи контрол на Атика и Беотия.
Воюващите страни
Гръцки градове-държави Ахеменидската империя
Командирите и лидери
Павзаний Mardonius †
Сила
110 000 (Херодот)
100,000 (Pompeius)
~ 40000
(Съвременните консенсус) 300 000 (Херодот)
70,000-120,000
(Съвременните консенсус, включително и на гръцки съюзници)
Произшествия и загуби
10,000 + (Ephorus и Диодор)
1360 (Плутарх)
159, (Херодот) 257 000 (Херодот)
[Скрий] V · г · E
Втори персийски инвазия
на Гърция
Термопилите - Artemisium - Саламин - Потидеа - Olynthus - Платея - Mycale
Битката на Платея (на гръцки: Μάχη τῶν Πλαταιῶν, маше тон Plataiōn) е последната битка на земята по време на втората персийската инвазия на Гърция. Това се случило през 479 пр. н. е. край град Платея в Беотия и се води между съюза на гръцките градове-държави, включително и Спарта, Атина, Коринт и Мегара, и на Персийската империя на Ксеркс I.
Предходната година, персийската инвазия сила, водена от персийския цар в лицето, вкара победи в битките при Термопилите и Artemisium и превзема Тесалия, Беотия и Атика. Въпреки това, в последващата битка при Саламин, Allied гръцкия флот е спечелил малко вероятно победа, и следователно пречи завладяването на Пелопонес. Ксеркс след това отстъпи с голяма част от армията си, оставяйки своите общи Mardonius да довърши гърците следващата година.
През лятото на 479 пр.н.е., гърците са се събрали огромна армия (по съвременните стандарти), и излязоха на Пелопонес. Персите отстъпват на Беотия, и построяват укрепен лагер край Платея. Гърците, обаче, отказа да бъде въвлечен в премиер кавалерия терен около Персийската лагер, води до задънена улица, който е продължил единадесет дни. Въпреки това, като опит за отстъпление, след доставката им линии са били нарушени, гръцката бойна линия фрагментиран. Мисленето на гърците в пълно отстъпление, Mardonius наредил на силите си да ги преследва, но гърците (особено на спартанците, Tegeans и атиняните) спря и даде битка, маршрутизация лековъоръжени персийски пехота и умъртвяване Mardonius.
Голяма част от персийската армия е в капан в техния лагер, и заклани. Разрушаването на тази армия, както и останки от персийския флот, за които твърди, че в същия ден, в битката на Mycale, решително се сложи край на инвазията. След Платея и Mycale, гръцки съюзници ще предприемат офанзива срещу персите, се отбелязва в нова фаза на гръко-персийските войни. Въпреки че Платея е във всеки смисъл решителна победа, тя не изглежда да са били приписани на същото значение (дори по онова време), тъй като, например, атинската победа в битката при Маратон или дори съюзническите поражение при Термопилите.
Съдържание
[Скрий]
1 Контекст
2 Prelude
3 противоположни сили
3.1 Гърците
3.2 персите
4 стратегически и тактически съображения
5 Битката
5.1 сметки на физически лица
6 Aftermath
7 Значение
8 Legacy
8,1 паметниците на битка
9 Източници
10 Вижте също
11 Позоваването
12 Библиография
12,1 древните източници
12,2 Съвременните източника
13 Външни препратки
[Редактиране] Предистория
Основни статии: гръко-персийските войни, Първа персийската инвазия на Гърция, и второ персийската инвазия на Гърция
Гръцки град-членки на Атина и Еретрия са подкрепили Йонийско неуспешния бунт срещу Персийската империя на Дарий I през 499-494 г. пр. Хр. Персийската империя е все още сравнително млад и склонни към бунтове сред своите подчинени народи [1] [2] Освен това, Дарий е узурпатор и са прекарали значителен период от време средства за гасене на бунтове срещу управлението му. [1] Йонийско въстание заплашва целостта на своята империя, и Дарий така обеща да накаже участниците (особено тези, които не са вече част от империята) [3] [4] Дарий също видял възможност да разширят своята империя в капризен свят на Древна Гърция [4] предварителна експедиция под Mardonius, в 492 г. пр. Хр, за да осигури земята, подходи към Гърция завърши с повторно завладяване на Тракия и е принуден Македонски да стане клиент на персийското царство. [5] амфибия сила задача беше след това се изпраща под Datis и Artaphernes през 490 г. пр. Хр, успешно уволнението Наксос и Еретрия, [6], преди да се премести да атакуват Атина. Въпреки това, в последващата битка при Маратон, атиняните печели забележителна победа, която доведе до оттеглянето на персийската армия в Азия [7].
А карта, показваща на гръцкия свят по време на битка
Дарий, започна повишаване на огромна армия, с които смяташе за напълно покори Гърция. Въпреки това, той умира, преди инвазията може да започне. [8] трона на Персия, преминали към сина му Ксеркс I, които бързо отново започна подготовката за инвазията на Гърция, включително и изграждането на два понтонни мостове през Хелеспонт [9] В 481 г. пр. Хр, Ксеркс изпраща посланици в цяла Гърция, което кандидатства за земята и водата като жест на подаването им, но много умишленото бездействие на Атина и Спарта (и двамата от които бяха в открита война с Персия) [10] Подкрепа по този начин започна да се съединят около тези две водещи държави. Конгрес на градовете-държави се срещнаха в Коринт, в края на есента на 481 г. пр. Хр, и на Конфедерацията съюз на гръцки градове-държави се формира (наричани по-долу "съюзниците") [11] Това е забележителен и за гръцкия свят на разпокъсаната, особено , тъй като много от градовете-държави в присъствието на, все още са технически във война една с друга [12]..
Съюзниците първоначално прие стратегия за блокиране на сухопътните и морски подходи към Южна Гърция. [13] Така, през август 480 г. пр. Хр, след изслушване на подхода на Ксеркс ", милион малки Allied армия доведе на спартански цар Леонидас аз блокиран превала на Термопилите, докато доминираната атинска флот плавали проток на Artemisium. Е известно, значително числено превъзходство гръцката армия проведе Термопилите срещу персите армия за шест дни общо, преди да се обхождат от планинска пътека. Въпреки че много от гръцката армия се оттегля, ариергард, формирано от спартански и трагически контингенти, е бил заобиколен и унищожени [14] едновременно битката на Artemisium, състояща се от серия от военноморски срещи до този момент до задънена улица. 15] обаче, когато новината за Термопилите стигнали до тях, те също се оттеглили, тъй като провеждането на проливите на Artemisium сега е спорно [16].
След Термопилите, персийската армия са продължавали да горят и чувал глупак градове, които не са се предали, Платея и Thespiae, преди да вземе във владение на сега евакуирани град Атина. Allied армията, междувременно, готови да защитят провлак от Коринт [17] Ксеркс пожела за окончателно поражение на съюзниците, за да довърши завладяването на Гърция в този кампании сезон; обратно съюзниците търси решителна победа над персийския флот, че ще гарантира сигурността на Пелопонес. [18], последвалата морска битка при Саламин завърши с решителна победа на съюзниците, бележи повратна точка в конфликта. [19]
Движенията на персийски и гръцки войски през 480-479 г. пр. Хр.
След разгрома на флота си в Саламин, Ксеркс се оттегля в Азия с по-голямата част от армията. Според Херодот, това е, защото се страхуваше, гърците ще плава до Хелеспонт и унищожи понтонни мостове, като по този начин капани армията си в Европа. [20] Така той напуска Mardonius, с подбран войски, за да завършите завладяването на Гърция през следващата година [21] Mardonius евакуирани Атика, и През зимата в Тесалия [22] атиняни, след това reoccupied своите разрушени град, [19] През зимата като че ли да има известно напрежение между съюзниците. По-специално, на атиняните, които не са защитени от провлака, но чиято флота са ключът към сигурността на Пелопонес, чувствах трудно извършва от и поискаха север съюзна армия март следващата година. [19] Когато съюзниците се провалиха За да се ангажира с това, на атинския флот отказва да се присъединят към съюзническите военноморски флот през пролетта. Флот, сега под командването на спартански цар Leotychides, като по този начин skulked Делос, докато останките на персийския флот skulked Самос, двете страни не желаят да рискуват битка [23] По същия начин, Mardonius остава в Тесалия, знаейки, че една атака срещу [19] провлак е безсмислено, докато съюзниците се отказа да изпрати армия извън Пелопонес.
Mardonius се премества да разчупи патовата ситуация, опитвайки се да спечели атиняните и флота си чрез посредничеството на Александър I Македонски, предлагайки мир, самоуправление и териториално разширение. [23] атиняни, се е убедил, че спартански делегация е на ръка да чуем офертата, и го отхвърли:
Степен, към които сме поставени в сянка, от силата на мидяните "едва ли е нещо, което трябва да доведе до нашето внимание. Ние вече сме добре запознати с него. Но дори и така, такава е нашата любов на свобода, че ние никога не ще се предаде. [23]
След този отказ, персите маршируваха юг отново. Атина отново беше евакуирано и персите. Mardonius сега повтори своето предложение за мир на атинската бежанци на Саламин. Атина, заедно с Мегара и Платея, изпратени емисари към помощ Спарта, и заплашва да приеме персийски условия, ако не [24] Според Херодот, спартанци, които са били по това време празнуват на фестивала на Hyacinthus, забавено вземане на решение , докато те са били убедени от гост, Chileos Tegea, който посочи, опасност за всички на Гърция, ако атиняните се предава. [25] Когато атински пратеници даде ултиматум на спартанците на следващия ден, те бяха изумени, за да чуят, че работна група вече е в действителност по маршрута; Spartan армия е маршируване да отговарят на персите [26]
[Редактиране] Prelude
Когато Mardonius научих на спартански сила, той завърши разрушаването на Атина, сълзене каквото стоеше [27] След това той се оттеглили към Тива, надявайки се да привлече гръцката армия в територия, която ще бъде подходящ за персийски кавалерия [27]. [28] mardonius създаде укрепен лагера на северния бряг на Asopus река в Беотия, и чакаше за гърците.
Атиняните са изпратени 8000 hoplites, водени от Аристид, заедно с 600 изгнаници Plataean, да се присъединят към съюзническите войски. [29] армия след това дефилираха в Беотия през проходите на планината Cithaeron, пристигащи в близост до Платея, и над Персийския позицията на Asopus [30] Под ръководството на командващия генерал, Павзаний, гърците взеха позиция срещу персийската линии, но остава на високо земята [30] Знаейки, че той е малко надежда за успешно атакува гръцките позиции, Mardonius се стреми или да сеят раздор сред съюзниците, или ги примами надолу в равнината [30] Плутарх доклади, че конспирация е открил сред някои видни атиняни, които са били планиране да се предаде на съюзническите причина;. въпреки че тази сметка не е универсално приета, тя може да посочи Mardonius. опити да се интрига с гърците [30].
Първоначалната движения в битката при Платея. Гръцкият линия се движи напред към билото Asopus.
Mardonius изпрати ударен и план кавалерийски атаки срещу гръцки линии, вероятно се опитва да примами гърците към равнината в преследване [30] Въпреки, че първоначално като някакъв успех [31] тази стратегия обратен ефект, когато командир на кавалерийски Masistius е бил убит , след което отстъпи кавалерията. [31] [32]
Техният морал подсилен от тази малка победа, гърците се премества напред, все още останали по-високи места, за един милион нови позиция-близо до лагера на Mardonius на. [33] на спартанците и Tegeans са на една билото на правото на линия, атиняните на една могила от ляво, и други контингенти на малко по-ниска земя между [30] В отговор Mardonius донесе хората му на Asopus и ги облече за битка. Въпреки това, двете страни се отказаха да атакуват. Херодот твърди, че това е така, защото двете страни получиха лоши предзнаменования по време на жертвени ритуали [34] армии по този начин остана лагер в настоящите си места в продължение на осем дни, и всички, докато новите гръцките войски пристигнаха [35]. mardonius се опитват да разчупи патовата ситуация от изпращането му конница, за да атакува проходите на планината Cithaeron това нападение е довело до залавянето на конвой на разпоредби, предназначени за гърците [35] Две допълнителни дните минаваха, през което време на линиите за захранване на гърците продължиха да бъдат заплашени. [30] Mardonius след това откри нова RAID кавалерия на гръцки линии, което успя да блокира Gargaphian Пролет, която е била единственият източник на вода за гръцката армия (те не биха могли да използват Asopus поради заплахата от Персийския стрелците) [36] В съчетание с липсата на храна, ограничаване на подаването на вода, гръцката позиция е несъстоятелна, затова те решиха да се оттеглят позиция в предната част на Платея, от където те биха могли да предпазва проходите и да имат достъп до прясна вода. [37], за да се предотврати персийската кавалерия от атакуват отстъпление, тя трябва да се проведе тази нощ. [37]
Въпреки това, отстъпление отидох зле проваля. Allied контингенти в центъра пропусна назначен от тях позиция, и в крайна сметка разпръснати в предната част на Платея себе си [30] атиняните, Tegeans и спартанците, който е бил охрана на задната част на отстъпление, дори не са започнали да се оттеглят от разсъмване. [30] Един спартански дивизия бе оставено на билото, за да пазят отзад, докато спартанците и Tegeans отстъпи нагоре, Павзаний също възложи на атиняните да започнат отстъпление и ако е възможно да се присъединят със спартанците [30] [38. [30]] Въпреки това, в началото на атиняните отстъпи директно към Платея, [38], и по този начин битката Allied линия остава фрагментиран като Персийската лагера започва да се разбърква.
[Редактиране] противоположни сили
[Редактиране] Гърците
Според Херодот, спартанците, изпратени 45000 мъже, 5000 Spartiates (пълен гражданин войници), 5000 други Lacodaemonian hoplites (perioeci) и 35 000 helots (седем на Spartiate) [29] Това е може би най-голямата сила на спартански, събирана някога [30]. Гръцката армия е била подсилена от контингенти на hoplites от други подобни градове-държави, както е показано в таблицата.
Град Брой
hoplites Брой на града
hoplites Брой на града
на hoplites
Спарта [29] 10000 Атина [29] 8000 Коринт [29] 5000
Мегара [29] 3000 Сикион [29] 3000 Tegea [29] 1500
Phlius [29] 1000 Troezen [29] 1000 Anactorium &
Leukas [29] 800
Епидавър [29] 800 Аркадия Orchomenans
Arcadians [29] 600 Еретрия &
Styra [29] 600
Платея [29] 600 Егина [29] 500 Ambracia [29] 500
Халкидики [29] 400 Микена и
Тиринт [29] 400 Хърмаяни [29] 300
Potidaea [29] 300 Кефалония [29] 200 Lepreum [29] 200
Общо 38700 [39]
Според Херодот, има общо 69500 леко въоръжени войници, 35 000 helots [39], и 34 500 войници от останалата част на Гърция; приблизително един на hoplite [39] Броят на 34500 е препоръчва да представлява една светлина войски в подкрепа всеки не-спартански hoplite (33 700), заедно с 800 атински стрелци, чието присъствие в битката Херодот по-късно отбелязва, [40] Херодот също така ни казва, че там също бяха 1800 Драматиците (но не начина, по който те са оборудвани), като общо съдържание на 110 000 мъже. [41].
Броят на hoplites се приемат като разумни (и възможно); атиняните сами излъчиха 10000 hoplites в битката при Маратон [30] Някои историци са приели брой на светлината войски и ги използва като преброяване на населението на Гърция по това време . Разбира се, тези числа са теоретично възможни. Атина, например, твърди, че излъчиха флотилия от 180 triremes в Саламин, [42], обслужван от около 36000 гребци. [43] Така 69,500 войски на светлина може лесно да са били изпратени до Платея. Въпреки това, броят на светлината войски често е отхвърлен като преувеличени, особено с оглед на съотношението на седем helots един Spartiate [30] Например, Lazenby приема, че hoplites от други гръцки градове може да са били придружени от един леко бронирани фиксатор всеки , но отхвърля редица от седем helots на Spartiate. [44] Освен това той предполага, че всеки Spartiate бе придружен от един въоръжен крепостник, а останалите helots са били заети в логистична усилие, транспортиране на храна за армията. [44] Lazenby и Холандия смятат за леко въоръжени войници, независимо от техния брой, тъй като на практика без значение за изхода на битката. [44] [45]
Допълнително усложнение е, че известна част от Allied работна ръка е необходимо на човека на флота, която възлиза на най-малко 110 triremes, и по този начин около 22 000 мъже. [46] Тъй като битката на Mycale се води най-малко почти едновременно с битката Платея, това е басейн на работната сила, които не биха могли да са допринесли за Платея, и още повече намалява вероятността, че 110 000 гърци се събраха преди Платея [47].
Гръцките сили, както бе договорено от Allied конгрес, под общото командване на спартански роялти в лицето на Павзаний. Павзаний е регент на младия син Леонидас, Pleistarchus, братовчед му. Диодор ни казва, че атинските контингент под командването на Аристид [48] е вероятно, че другите контингенти също е техният водач. Херодот ни казва, на няколко места, че гърците проведоха съвет по време на прелюдия към битката, което означава, че решенията са били по взаимно съгласие, и че Павзаний не е имал правомощия да издават преки заповеди на другите контингенти [33] [37] Този стил на ръководство са допринесли за начина, по който събития се развиха по време на самата битка. [49] Например, в периода непосредствено преди битката, Павзаний не е в състояние да нареди атиняните да се присъединят към силите си и по този начин гърците се бориха битката напълно отделени един от друг.
[Редактиране] персите
1780 карта на Battle
Според Херодот, персите, номерирани от 300 000 и са били придружени от войски от гръцките градове-държави, които подкрепиха персийски каузата (включително Тива) [50] Херодот признава, че никой не брои последното, така че той предполага, че там са били 50 000 от тях. [50]
Ctesias, който описва историята на Персия, въз основа на Персийския архиви, твърди, там са 120 хиляди персийски и 7000 гръцки войници, но сметката му се чете като цяло (например, поставянето на тази битка преди Саламин, той също така казва, че има само от 300 спартанци, 1000 perioeci и 6000 от други градове в Платея, може би объркващо с Термопилите) [51].
Числото 300 000 е съмнява, заедно с много от номера Херодот е, от много историци; модерен консенсус оценки настоящия войници на персийската инвазия в около 250 000 [52] Според този консенсус, Херодот, 300000 персите при Платея би самостоятелно. -очевидно да е невъзможно. Един от подходите за оценка на размера на персийската армия е да се оцени колко много мъже биха могли feasibly да са били настанени в рамките на Персийската лагер, този подход дава данни между 70 000 и 120 000 души [45] Lazenby, например, в сравнение с по-късно. римски военни лагери изчислява броя на 70 000 войници, включително 10 000 кавалерия [44] Междувременно, Конъли произтича на 120 000 броя от същия размер лагер [53] Всъщност, повечето оценки за общата персийски сила обикновено са в този диапазон. [ 54] [55] [56] Например, Delbrück, въз основа на разстоянието персите шествие в деня, когато Атина е бил нападнат, заключава, че 75 000 е на горната граница за размера на армията. [56]
[Редактиране] стратегически и тактически съображения
В някои отношения, преди да Платея приличаше, че в битката при Маратон; имаше продължителен застой, в които нито една от страните рискуват да атакува други [30] Причините за тази задънена улица, са предимно тактически, и подобно на ситуацията в Маратон, гръцки hoplites не искам да рискувам да се обхождат от персийската конница и леко въоръжена пехота в Персийския не биха могли да се надяват да нападение добре защитава позициите [30] [57].
Според Херодот, и двете страни пожелаха за едно решаваща битка, която би върха на войната в своя полза [30] [58 Въпреки това, Lazenby вярвали, че Mardonius на действия по време на кампания Платея не са в съответствие с една агресивна политика. [57] Той интерпретира Персийската операции по време на прелюдия не като се опитва да принуди съюзниците в битка, но като се опитва да принуди съюзниците в отстъпление (което наистина стана така). [59] Mardonius може да почувства, че е малко, за да спечелят в битка, и че той може просто да изчакате за гръцката съюза, да се разпадат (, тъй като е почти направено през зимата) [57] Не може да има никакво съмнение, от сметката на Херодот, че Mardonius бил готов да приеме битка на собствените си условия, обаче. Независимо от точните мотиви, първоначалната стратегическа ситуация позволи на двете страни да отлагаме, тъй като доставките на храни в достатъчно снабдяване за двете армии. [30] [58] При тези условия, тактически съображения надделяват над стратегически необходимостта от действия.
Когато Mardonius на нападения прекъснато Allied верига за доставки, принуден стратегическо преосмисляне от страна на съюзниците. Вместо, отколкото сега се премести в атака, обаче, вместо това, те изглеждаха да се оттеглят и да осигурят тяхното линии за комуникация. [37] Въпреки това отбранителен ход от гърците, той всъщност е в хаос, в резултат от това отстъпление, което най-накрая сложи край на патовата ситуация. Mardonius възприема това като пълно отстъпление, в сила, мислейки, че битката е вече над, и се опита да преследват гърците [60] Тъй като той не е очаквал гърците да се бори, тактически проблеми и вече не е проблем, и той се опита да се възползват от промени в стратегическата ситуация, той помислил, че е произвел [30] Обратно, гърците, по невнимание, подмамил Mardonius да ги атакуват по-високи места и въпреки това са многобройни, по този начин на тактическо предимство. 30] [61]
[Редактиране] Битката
След персите открил, че гърците се е отказал от своите позиции, и се оказа в отстъпление, Mardonius реши да създаде в непосредствена преследване с елитни персийски пехота. [62] Както той направи така, останалата част от персийската армия, нежелан, също започна да се движи напред. [62] спартанците и Tegeans достигна храма на Деметра. [63] ариергард под Amompharetus започна да се оттегли от билото, под натиск от Персийския кавалерия, да се присъединят към тях. [63] Павзаний изпрати пратеник на атиняните, искайки от тях да се присъединят със спартанците. [49] Въпреки това, атиняните са били ангажирани от фаланга Тива, и не могат да помагат на Павзаний [63] спартанците и Tegeans за първи път са нападнати от Персийския конница, [49], докато Персийския пехота си път напред. Персийската пехота, засадени щитовете си и започнаха стрелба стрели гърците, докато кавалерия се оттегля. [49] [63]
Основната битка при Платея. Гръцкият отстъпление става дезорганизирана, и персите пресичат Asopus за атака
Според Херодот, Павзаний отказва да се предварително, защото добри поличби не са сепнали в коза жертвите, които са извършени. [64] В този момент, тъй като мъжете започнаха да падат под порой от стрели, Tegeans започнал да тече в Персийския линии. [64] предлага една последна жертва и молитва към небето, Павзаний най-накрая получи благоприятни предзнаменования, и даде команда за спартанците предварително, след което те също обвини Персийския линии [65].
Числено по-добра Персийския пехота на тежките (от персийски стандарти) sparabara формация, но това все още е много по-лек от гръцката фаланга [66] персийски отбранително оръжие е голям щит ракита, и те използват кратко копия, за разлика от hoplites са бронирани от бронз, с бронзов щит и дълго копие. [63] Както и в Маратон, той е тежко разминаване. [65] [67] борбата беше жестока и дълга, но гърците продължават да прокара в Персийския линии. [63] Персите се опитали да пробият копия на гърците "като вземете държат на тях, но гърците са били в състояние да използват мечовете си, вместо [65] Mardonius е присъствал на мястото на инцидента, езда на бял кон и заобиколен от бодигард на 1000 мъже, и докато той остана, персите стоеше нивите им. [66] Въпреки това, затворени спартанци на Mardonius и камък, хвърлен от "Спартан" Aeimnestus го удари в главата, го убива. [68] С Mardonius мъртвите, персите започват да бягат, въпреки че неговият бодигард остават и са били унищожени. [63] бързо погром стана общи, с бягат много персите в безпорядък им лагер. [67] Въпреки това, Artabazus (който по-рано заповяда на Sieges на Olynthus и Potidea), не се съгласи с Mardonius около атакуват гърците [60] и той не е напълно ангажирани силите под негово командване. [69] Както погром е започнало, той доведе тези мъже (40,000 според Херодот) по-далеч от битката поле, по пътя към Тесалия, надявайки се да избяга в крайна сметка до Хелеспонт. [69]
От другата страна на бойното поле, атиняните триумфира в трудна битка срещу Thebans [70] други гърци, които се борят за персите умишлено води зле, според Херодот. [70] Thebans се оттегля от битката, но в различна посока от персите, позволявайки им да избягат без допълнителни загуби. [71] Allied гърци, подсилена от контингенти, които не бяха взели участие в основната битка, а след това щурмуваха персийски лагер. [63] [72] Въпреки че първоначално персите защитава стената енергично, в крайна сметка беше нарушени; и персите, плътно опаковани заедно в лагера, са били заклани от гърците [73] на персите, които са се оттеглиха на лагер, едва 3000 са останали живи. [73]
Според Херодот, само 43 хиляди персите са оцелели битка [73] Броят, който почина разбира се зависи от това колко са били на първо място. Нямаше да има 257000 мъртъв от равносметка Херодот. Херодот твърди, че гърците като цяло губи само 159 мъже, [73] Освен това, той твърди, че само спартанците, Tegeans и атиняните са загинали, тъй като те са само тези, които са се борили. [73] Плутарх, който има достъп до други източници, дава 1360 гръцки жертви, [74], докато Ephorus и Диодор Сицилийски съвпадат гръцката жертви над 10 000. [75]
[Редактиране] сметки на физически лица
Херодот разказва за няколко анекдоти за провеждането на специфични спартанците по време на битката.
Amompharetus: Лидерът на батальон на спартанците, той отказва да предприеме отстъпление към Платея през нощта преди битката, тъй като прави така че ще бъде срамно за един спартански [76] Херодот е гневен дебат, който продължава между Павзаний и Amompharetus до зори. , след което останалата част на "Спартан" на армията най-накрая започна да се оттегли, оставяйки разделение Amompharetus, зад. [77] Не очаквах това, Amompharetus в крайна сметка доведе хората му след на отстъпващите спартанците. [78] Въпреки това, друга традиция помни Amompharetus като спечели голяма известност в Платея и по този начин се предполага, че Amompharetus, далеч не е недисциплиниран, вместо това беше доброволно да пазят отзад. [63]
Aristodemus: на самотен оцелял "Спартан" на избиването на 300 в битката при Термопилите, той е с колегите Spartiate, бил уволнен от армията от Леонид I заради инфекция на окото. , Колегата му обаче настоял да бъде отведен в битка, частично слепи, от роб. [79] предпочита да се върне в Спарта, Aristodemus маркови страхливец, и страда година на укор преди Платея [63], нетърпеливи да изкупи си име, заръча на Персийския линии от себе си, при което загинаха в свирепа ярост, преди да бъдат убити. [80] Въпреки че спартанците се съгласиха, че той се е изкупил, те му присъжда няма специална чест, защото той не успя да се пребори в дисциплиниран начин, очаква се от спартански. [63].
Callicrates: Смятан "най-красив мъж, не само сред спартанците, но в целия гръцки лагер" Callicrates е желание да се отличи този ден като воин, но е лишен от шанса от бездомно стрелката, която се ребрата Му, докато стои в формация. Когато битката започнала, той настоява за такса с останалите, но се срина в рамките на кратко разстояние. Последните му думи, според Херодот, "аз скърбя, не защото аз трябва да умра за моята страна, но защото не съм вдигнал ръката ми срещу врага." [81]
[Редактиране] Aftermath
Основни статии: Битка на Mycale и Втора персийската инвазия на Гърция
Гръцки hoplite и персийски войн изобразена борбата на древен kylix. 5-ти в. Пр. Хр.
Според Херодот, битката на Mycale е настъпила по същия следобед като Платея. Гръцкия флот под Leotychides спартански цар плавали в Самос, за да оспори останки на персийския флот. [82] персите, чиито кораби са били в лошо състояние, е решил да не рискува борба, и вместо това да привлече техните кораби на плажа в краката на планината Mycale в Йония. Армия на 60 хиляди мъже, е оставил там от Ксеркс, и на флота се присъедини с тях, изграждане на един палисада около лагера за защита на корабите. [82] Въпреки това, Leotychides реши да атакува лагера с морски пехотинци на Allied флота на. [83] Виждайки малкия размер на гръцката сила, персите излязъл от лагера, но гръцката hoplites отново се оказа високо, и унищожава голяма част от Персийската сила [83] Корабите били изоставени на гърците, който изгорял тях, осакатяване Ксеркс " морската мощ и маркиране на надмощие на гръцкия флот. [83]
С двете победи на Платея и Mycale, втората персийската инвазия на Гърция. Нещо повече, заплахата от бъдещи инвазия се укроти, въпреки че гърците останаха притеснени, че Ксеркс ще се опита отново, с течение на времето стана ясно, че персийската желание да завладее Гърция е много намален [84]
Останките от персийската армия, под командването на Artabazus, се опита да отстъпи назад към Мала Азия. Пътуване през земите на Тесалия, Македония и Тракия по най-краткия път, Artabazus в крайна сметка се върна на Византия, макар че губи повечето от мъжете да атаки тракийски, умора и глад. [85] След победата при Mycale, Allied флота отплава за Хелеспонт да съборят понтонни мостове, но е установено, че това е вече направено. [86], Peloponnesians плавали дома, но атиняните остава да атакува Chersonesos, все още държани от персите. [86] персите в региона, както и техните съюзници, за Sestos, най-силният град в региона, и атиняните, обсада тях. След продължителна обсада, Sestos падна до атиняните, бележи началото на нова фаза в гръко-персийските войни, гръцки контраатака. [87] Херодот завърши история след обсадата на Sestos. През следващите 30 години, гърци, главно атински доминирана Делян лига, ще прогонва (или помощ експулсира) персите от Македонски, Тракия, островите в Егейско море и Йония. [87] мир с Персия, най-накрая дойде в 449 г. пр. Хр. Мир на Callias, най-накрая сложи край на половин век на война. [87].
[Редактиране] Значение
Платея и Mycale имат голямо значение в древната история на битки, които решително приключи втората персийски инвазия на Гърция, като по този начин люлеенето на баланса на гръко-персийските войни в полза на Greeks.They държат Персия от завладяването на Европа, въпреки че те са платили
създател на страницата Leonid скайп:teutonic22
{{история-мъниче}}
|
