'''Артикула̀ция''' (лат.{{lang-la|articulatio - разчленено}}) при говора и дейността на говорните органи, при произнасяне на звук, учленяване. В музиката начина по който се изпълняват тоновете, например :[[легато]] (свързано) или [[стакато]] (разделено) в най-различни степени и отенък. Артикулацията се отбелязва в нотния текст със специални знаци, носещи наименуванията : [[легато]], [[стакато]], [[тенуто]], [[поратато]], [[поратаменто]] и др. Техните способи и специфика при различните музикални инструменти са твърде разнообразани в зависимост от звукоизвличането. Свързани са примерно с движението на ръката (рамото, лакътя, китката); удара на пръстите и вдигането им ([[пиано]]то и клавишните); движението на лъка или плектрума (струнните инструменти); при духовите инструменти с движението на езика, с който, чрез мислено изговаряне на различни срички при свирене се отваря или прекъсва въздушната струя; при пеенето се използват органите на речта. Артикулацита допринася изключително много за разнообразието и обогатяването на тона, като изразно средство, а също и за стиловото фразиране при художествено изпълнение.
