Свещен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: th:พันธมิตรอันศักดิ์สิทธิ์ |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
{{legend|#90a3ef| [[Файл:Flag of Russia.svg|border|20px]] [[Руска империя]]}}
]]
'''Свещеният съюз''' ({{lang-fr|La Sainte-Alliance}}, {{lang-de|Heilige Allianz}}) е [[консерватизъм|консервативен]] [[геополитика|геополитически]] съюз между [[Руска империя|Руската империя]], [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и [[Прусия]], учреден с цел поддържане на установения по силата на решенията на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] [[Виенска система на международните отношения|международен ред]]. <ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |authorlink= Георги Стефанов |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Свещеният съюз, стр. 18-19 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ "Наука и изкуство"}}</ref>
== История ==
На 26 септември 1815 г. в Париж е сключен т.нар. Свещен съюз между Русия, Австрия и Прусия. Наричан също и “Акт за взаимна помощ на християнските монарси”, той представлява своеобразен опит за защита от водачите - руския цар и император [[Александър I (Русия)|Александър І]], австрийския император [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]] и пруския крал [[Фридрих Вилхелм III]] на старите консервативни порядки срещу "наследството" на Стария континент от т.нар. [[Велика френска революция]] и [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]].
== Цели ==
Формално съюзът си поставя за цел да пази християнските ценности за справедливост, любов и мир, което е видно и от символичния акт на изпращане в изгнание на [[Света Елена (остров)|остров Света Елена]] (императрица-майка на [[Константин Велики]] и откривателка на [[Животворен кръст|Животворния кръст]]) на размирния френски император [[Наполеон Бонапарт]]. Основна движеща сила ([[intuitu personae]]) за така скрепения междудържавен и династичен съюз е консервативният австрийски канцлер [[Клеменс Метерних]]. От името на съюза, Австрия има за задача да потиска т.нар. революционни сили в Италия, а във Франция, на реставрираната [[Бурбони|Бурбонска династия]] е възложено да се намесва в случай на необходимост във вътрешните работи на Испания с оглед стремежа на революционните сили в страната да препятстват властта на монархията в презморските територии на [[Латинска Америка]].
== Присъдружни страни ==
С изключение на Великобритания, всички европейски държави под една или друга форма участват в съюза или са съпричастни към целите му. Папството в лицето на [[Папска държава|Папската държава]] формално отхвърля тезите на Виенския конгрес като прекалено [[либерализъм|либерални]], но като цяло поддържа възстановения посредством съюза международен ред. [[Високата порта]] също се присъединява към съюза, въпреки че официално поради религията [[Османска империя|Османската империя]] не е канена да се включи в него.
== Концепция - status quo ==
Последвалите края на Наполеоновите войни договори съживяват [[концепция]]та за обединение на Стария континент и декларират прекратяването на конфликтите, но същевременно прекрояват картата на Европа и връщат, доколкото е възможно, старите режими посредством [[реставрация]]. От дипломатическа гледна точка, Свещеният съюз е първият модерен международен съюз, макар и създалите го монарси да имат единственото желание да наложат удобен за държавите им ред на континента. Установеното [[статукво]] от Виенския конгрес, поддържано от Свещения съюз успява да бъде подритнато едва от революциите през 1848/49 г. [[Кримска война|Кримската война]] бележи формалния му разпад, но след възцаряването на [[Александър II (Русия)|Александър II]], последвано от обединението на Италия и Германия през 60-те и 70-те години на 19 век, духът на наложения от Свещения съюз ред в Европа е възстановен посредством [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]].
Поддържания посредством съюза международен ред в Европа, а и в света, в основни линии издържа близо век - до [[Първа световна война|Първата световна война]], т.е. това е най-дълго продължилия период на просперитет и мир без глобални военни конфликти в [[ново време]]. Според бащата на немската геополитическа школа [[Карл Хаусхофер]], такъв тип европейски континентален съюз с [[Далечен изток|далекоизточните сили]] следва да е в основата на една успешна [[евроазийство|евроазийска]] геополитическа конструкта, гарант за международната сигурност, мир и ред в света.
== Последващи международни форуми ==
Договорът за създаването на Свещения съюз е подписан на 26 септември 1815 г. Основен [[принципи на правото|правен принцип]] бил издигнатия от [[Талейран]] [[легитимизъм]]. Освен декларираните цели в основата му бил и тъй наречения "[[полски цимент]]", т.е. завоюваното от [[подялба на Полша|подялбата на Полша]] като наследство.
За работата на Свещеният съюз били свикани конгресите:
# [[Аахенски конгрес]] ([[Екс-ла Шапел]]) през 1818 г.;
# [[Лайбахски конгрес]] (в [[Любляна]]), завършил с подписването на т.нар. [[Протокол от Тропау]], според който трите страни могат да се намесват във вътрешните работи на други държави, в случай че борбата с [[революция]]та изисква това – през 1820 г. (австрийски войски са изпратени срещу [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и [[Пиемонт]]);
# [[Веронски конгрес]] на който е поставен (като формулировка) за първи път на международен форум въпроса за разрешаването на т.нар. източен въпрос - през 1822 г. (вземат се мерки за възстановяване властта на [[Бурбони]]те в [[Испания]])
== Развитие на политиката на съюза във времето ==
За времето на съществуване на съюза се разграничават три основни периода като първият е от създаването му до края на 1822 г., а втория от началото на 1823 г. до неформалния край на съществуването на съюза.
След Веронския конгрес настъпва отслабване силата на решенията на конгреса в [[международни отношения|международните отношения]], тъй като на власт в Англия идва правителство с [[премиер-министър]] [[Джордж Канинг]]. То променя курса на британската [[външна политика]] към противодействие на решенията на Свещения съюз в съгласие с [[концепция]]та на английската островна и морска [[политика на блестяща изолация]].
Третият период се характеризира с нови опити за възстановяване на международния форум изразили се в сключването на т.нар. [[Мюнхенгрецки споразумения]] по отношение на [[гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]]. Съвместния опит за ново привличане на Британия в съюза завършва с подписването на т.нар. [[Лондонско споразумение]] от 1840 г. Избухналите революции през 1848/49 г. разклащат устоите на европейския и международен ред, но [[Кримска война|Кримската война]] бележи и формалния край и разпад на съюза, след като постепенно многонародностната Австрийска империя започва да подкрепя британската политика в Европа. [[Парижки мирен договор|Парижкия мирен договор]] от 1856 г. променя статуквото, но последвалата я [[френско-пруска война]] с [[обединение на Германия]] отново възстановяват предходното статукво посредством [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]], което възстановено предходно статукво е официализирано от/на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]].
== Източници ==
<references/>
* [http://scepsis.ru/library/id_1433.html Россия во главе Священного союза: Коалиционные войны 1813—1815 гг.]
* [http://vitrouviy.blogspot.com/2011/04/blog-post_15.html Терзийски, Г. Политиката на Свещения съюз./Politics of Sacred Union.]
| |||