Валентиниан I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
'''Флавий Валентиниан''' ({{lang-la|Flavius Valentinianus}}) е римски [[император]] от [[364]] до [[375]] г. Син е на известния римски пълководец [[Грациан Старши]]. Роден е в [[Панония]] около [[321]] г. Следва военната кариера и получава висок ранг като командир на тежката пехота по времето на [[Юлиан]] и [[Йовиан]]. След смъртта им е избран от войските и провъзгласен за император в град [[Никея]], [[Витиния]] на [[26 февруари]] 364 г. Месец по-късно прави по-малкия си брат [[Валент (Римска империя)|Валент]] съимператор. Империята е разделена между двамата, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.
Валентиниан І е последният владетел на Западната Римска империя който води победни кампании срещу варварите. През 365 г. германските племена нахлуват в Галия. С цената на големи усилия и загуби Валентиниан разбива [[бургунди]]те и [[алемани]]те при [[Битката при Солициниум|Солициниум]], навлиза на тяхна територия, след което сключва мир с тях през [[371]] година. Възстановява римските укрепления по река [[Рейн]].
През зимата на [[
В Северна [[Африка]] е потушен бунтът на Фирм, а набезите на [[бербери]]те са прекратени ([[372]]). След [[373]] г. Валентиниан I воюва по Дунав и защитава Панония от нахлуването на [[квади]]те, германско племе, населяващо земите на днешна [[Моравия]] и [[Словакия]]. През 373 г. римляните търпят поражение от [[сармати]]те в което губят два легиона.
| |||