Микроелемент: Разлика между версии

'''Микроелементите''' са [[химични елементи]], които се съдържат в организмите в хилядни части от процента ([[желязо]], [[мед]], [[цинк]], [[молибден]], [[бром]], [[флуор]], [[аргон]], [[йод]] и др.). Те са необходими за нормалната жизнена дейност. Влизат в състава на [[ензим]]и, [[витамин]]и, [[хормон]]и. Влияят на [[растеж]]а, [[размножаване]]то, [[кръвообразуване]]то и др. Недостигът или излишъкът им води до нарушения в обмяната на веществата.

 

Препоръчителната дневна доза [[цинк]] за възрастен човек е 15 мг, а безопасната горна граница е 40мг. Добри хранителни източници на цинк са телешко и пилешко [[месо]], яйца, ядки, морски продукти, зърнени храни, кисело мляко.

 

Признаците на евентуален недостиг на цинк включват слаба [[имунна защита]], загуба на [[коса]], [[депресия]], загуба на тегло, подуване, загуба на апетит, обриви и други кожни промени.

 

мг. дневно в продължение на няколко седмици влошава абсорбцията на мед в организма и може да доведе до недостиг на [[мед]]. По тази причина лекарите често препоръчват на хора, приемащи цинкови добавки да премат и допълнителни количества мед в съотношение 1мг Cu : 10 мг.Zn.

Повече от 40мг. дневно могат да повишат риска от развиване на [[анемия]]. Такива високи дози цинк се препоръчват при лечение на [[болест на Уилсън]], при която се наблюдава излишък от мед в организма.

 

 

Микроелементът цинк влиза в стуктурата на активния център на няколкостотин металоензими. Той е необходим за функционирането на [[ДНК]]- и [[РНК]]-полимеразите, контролиращи процесите на предаване на наследствената информация и [[биосинтез]] на белтъчини, а с това и репаративните процеси в организма, а също и ензима на ключовата реакция в биосинтеза на хем, влизащ в структурата на [[хемоглобин]]а, цитохромите на дихателните вериги на [[митохондрии]]те, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата. Цинкът влиза в структурата на ключивия антиоксидантен ензим – (Zn, Cu)-супероксиддисмутаза и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини в [[клетка]]та, по силата на което цинкът е [[антиоксидант]] с репаративно действие. Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Той влияе непосредствено върху произвеждането и функционирането на инсулина, а с това и върху всички инсулинозависими процеси. При мъжете цинка участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява и обратната връзка между нивото на цинка в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктаза, цинкът регулира нивото на метаболит на [[тестостерон]]а – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женският организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на [[естроген]], като така регулира всички естрогенозависими процеси. Цинкът е жизненоважен за функционирането на тимуса и нормалното състояние на имунната система на организма. Цинкът, заедно с витамин А и витамин С възпрепятства възникването на имунодефицитите, стимулира синтеза на [[антитела]] и оказва противовирусно действие. Цинкът помага за заздравяването на рани и язви, участва в процесите на вкусовите възприятия и обонянието, необходим е за функционирането на централната [[нервна система]] и процесите на запаметяване.

Комплексът Zn – хиалуронат притежава забележителна антимикробна активност, тествана върху разнообразни бактериални щамове (Psendomonas aeruginosa, Salmonella sp., Escherichia coli. Staphylococcus aureus и др.)

В комплексът Zn – хиалуронат успешно са комбинирани индивидуалните предимства на цинка и хиалуроновата киселина. Прилага се при бавно заздравяващи инфектирани рани като част от комплексната терапия, при язви на [[подбедрица]]та, [[декубитус]], за ускоряване на нормалния оздравителен процес при рани.

 

== Вижте още ==

 

[[Категория:Хранене]]