Храносмилане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) |
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 3x дълго тире, интервали (ползвайки Advisor.js); форматиране: 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Image:17th century Persian digestive system.jpg|right|thumb|Персийска картина на храносмилателна система от 17-ти век]]
[[Image:FAGOCITOSI BY RAFF .gif|right|thumb|Вътреклетъчно храносмилане]]▼
'''Храносмилането''' е процес на механично и химично преработване на [[храна]]та до вид, в който тя може да бъде усвоена от [[организъм|организма]] на [[животни]]те. То е форма на [[катаболизъм]], разграждане на хранителните макромолекули на по-малки [[молекула|молекули]] благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на последните хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода градивни елементи и едва тогава се всмукват, разнасят се с [[кръв]]та и се усвояват от организма.
Начинът, по който протича храносмилането, варира при различните групи животни. При [[бозайници]]те, след като се поеме през [[Устна кухина|уста]]та храната бива подложена на “изпитване”, при което се определя нейната годност или негодност, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната обработка. Последната представлява механично раздробяване на храната от [[зъб]]ите и химичното ѝ третиране с вещества в [[слюнка]]та. След това тя се придвижва през [[хранопровод]]а в [[стомах]]а, където [[Киселина|киселините]] унищожават най-вредните микроорганизми и продължава механичното разграждане и химичното изменение. Тези процеси се довършват в [[Тънко черво|тънкото]] и [[Дебело черво|дебелото черво]], а остатъците от храносмилателния процес, като неусвоени частици от храна, микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки се изхвърлят от тялото при [[дефекация]].<ref name=Maton>{{cite book| last = Maton| first = Anthea| authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health| publisher = Prentice Hall| year = 1993| location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA| pages = | url = | doi = | id = | isbn = 0-13-981176-1|oclc = 32308337}}</ref>
Храносмилането се ускорява, когато се увеличава [[температура]]та. При температура 18 - 20°С пълното храносмилане протича за 8 - 12 часа. Средното количество приета храна за едно денонощие е около 3% от масата на тялото.
== Същност на ензимното храносмилане ==
▲[[Image:FAGOCITOSI BY RAFF .gif|right|thumb|Вътреклетъчно храносмилане]]
В процесът на храносмилане участват няколко групи ензими. Първата са тези, произведени в самия организъм и отделени, чрез жлези в отделни тъкани или телесни органи. Този тип на храносмилане се нарича собствено храносмилане. В процеса на храносмилане обаче участват и ензимите на самата храна (автолитично храносмилане), а също и онези ензими, които се отделят от жизнената дейност на микроорганизмите (бактерии и инфузории), обитаващи някои отдели на храносмилателната система (симбиотично храносмилане).
Храносмилателните ензими действат върху трите основни групи [[хранителни вещества]]
* Протеолитични ензими (протеази) - разграждат белтъците на основните им градивни елементи
* Амилолитични ензими (амилази) - разграждат последователно сложните въглехидрати до прости захари.
* Липолитични ензими (липази) - разграждат мазнините до глицерин и мастни киселини.
Ензимите действат на строго определени хранителни вещества само при определени условия на средата. Те са и видово неспецифични. В зависимост от мястото, където се осъществява храносмилателния процес, храносмилането бива:
* Извънклетъчно
* Клетъчно
* Пристенно (мембранно).
== Храносмилане при човека ==
Line 66 ⟶ 68:
==== Химична обработка ====
Химичната обработка на храната се постига с помощта на слюнката. Тя се изработва от три чифта големи [[слюнчени жлези]] - [[околоушна слюнчена жлеза|околоушни]], [[долночелюстна слюнчена жлеза|долночелюстни]] и [[подезична слюнчена жлеза|подезични]], и от множество [[малки слюнчени жлези|малки жлезички]], разположени по лигавицата на езика, бузите, мекото и твърдото небце. Чрез слюнката могат да бъдат разградени само [[въглехидрати]]те. Тя представлява водниста, лепкава [[течност]] с [[PH|рН]] ≈ 7, съдържаща
=== Храносмилане в стомаха ===
Line 80 ⟶ 76:
Срокът за който храната престоява в стомаха е средно около 3 – 5 часа, но варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5 - 6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.
Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа [[солна киселина]], натриев хлорид, [[калиев хлорид]], [[магнезиев фосфат|магнезиев]] и [[калциев фосфат]], [[сулфат]], ензимите [[пепсин]], [[химозин]] и [[липаза]], някои белтъчни съединения, малки количества [[млечна киселина]], [[аденозинфосфорна киселина|аденозинфосфорна]] и [[креатинфосфорна киселина]], [[пикочина]], [[пикочна киселина]] и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на [[мляко]]то се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.
==== Фази на стомашното сокоотделяне ====
Line 92 ⟶ 82:
===== Нервно-рефлексна фаза =====
: По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично [[рецептор]]ите в [[устна кухина|устната кухина]] и стомаха, така и нейният вид и [[миризма|мирис]], както дори и представата или [[мисъл]]та за храна. Има обаче и вещества, като например мазнините, които подтискат стомашната секреция за период от 2 - 4 часа, при което [[апетит]]ът намалява. Подобен ефект може да се получи и при редица емоционални състояния на [[гняв]], [[ярост]], [[страх]] и пр., както и при ядене на не вкусна, неприятна и с лоша миризма храна.
: Сокът, който се отделя от стомашните жлези по време на тази фаза, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича ''"апетитен сок"''. Той има за цел да подготви стомаха за посрещането на храната и нейното бързо повлияване. Нервно-рефлексната фаза на стомашното сокоотделяне продължава около 1,5 - 2 часа, след което постепенно се замества от втората хуморална фаза.
===== Хуморална фаза =====
Line 100 ⟶ 90:
=== Храносмилане в дванадесетопръстника ===
След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до [[химус]], последният преминава на отделни порции в
==== Панкреатичен сок ====
Панкреатичният сок се изработва от [[задстомашна жлеза|задстомашната жлеза]] само през време на храносмилане и чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да продължи с часове (6 до 14 часа). В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок, като най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. При човек за едно денонощие се отделя около 1,5 - 2 л. панкреатичен сок. Последният има рН ≈ 8 и съдържа бикарбонати и неактивни ензими, като [[трипсиноген]], [[химотрипсиноген]] и [[прокарбоксипептид]] (за разграждане на белтъците), амилаза, малтаза, [[захараза]] и [[лактаза]] (за разграждане на въглехидратите), и [[липаза]] и [[естераза]] (за разграждане на [[липид]]ите).
Отделянето на панкреатичния сок става
==== Фази на панкреасното сокоотделяне ====▼
▲Отделянето на панкреатичния сок става на две фази - нервно-рефлексна и хуморална.
===== Нервно-
: В началото на храненето панкреасното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, както по пътя на безусловните, така и по пътя на условните рефлекси. Отделянето на панкреатичен сок започва около 2 - 3 минути след началото на храненето, въпреки че в червата въобще не попада храна. След като храната попадне в устата, поради дразнението на тамушните рецептори възникват възбудни импулси, които достигат по центростремителните [[нерв]]и до центъра на зад-стомашното сокоотделяне в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]] и оттам по блуждаещите нерви до задстомашната жлеза, като я подбуждат към секреция. Подобно нещо се случва и дори само при видът или разговорът за някаква вкусна храна.
=====
: Задстомашната жлеза отделя сок дори и когато е напълно денервирана. В стените на дванадесетопръстника и в горната част на тънките черва се намира неактивното вещество [[просекретин]], който под влияние на отделящата се от стомаха солна киселина се превръща в активен [[секретин]], преминава в кръвта и по кръвен път подбужда и поддържа отделянето на панкреатичен сок.
==== Жлъчен сок ====
Вторият храносмилателен сок, който се излива върху
=====
=== Храносмилане в тънкото черво ===
| |||