Венера (програма): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ таблица |
|||
Ред 32:
Мисията [[Вега (мисия)|Вега]] с цел изследване на Венера и [[Халеева комета|Халеевата комета]] през 1985 г. е подобна на предишните мисии, но за разлика от тях включва и атмосферна сонда, която предава данни в продължение на около два дни.
== Мисии по програма Венера ==
{| class=wikitable style="text-align:center"
|+Сонди по програма Венера
|- bgcolor="#efefef"
!Име
!Tип означение,<br />сериен номер
!№ по ''COSPAR''
!Старт
!Цел на мисията
!Пристигане на Венера
!Резултат
|-
|[[Спутник 7]]
|1ВA, № 1
|1961-002A
|[[4 февруари]] [[1961]]
|Прелитане
|colspan="2"|Нeуспешен старт на 4-тата степен на ракетата-носител, сондата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата на 26 февруари 1961 г.
|-
|[[Спутник 8]]
|1ВA, № 1
|1961-003С
|[[12 февруари]] [[1961]]
|Извеждане на сондата в посока към Венера
|colspan="2"|Успешно извеждане, сондата осотава в земна орбита, изгаря в атмосферата на 26 февруари 1961 г.
|-
|[[Венера 1]]
|1ВA, № 2
|1961-003A
|[[12 февруари]] [[1961]]
|Прелитане
|[[19 май]] [[1961]]
|На 27 февруари по пътя за Венера се загубва връзката със сондата. Тя прелита край планетата на разстояние около 100 000 km.
|-
|[[Спутник 19]]
|2MВ-1, № 1
|1962-040A
|[[25 август]] [[1962]]
|Влизане в атмосферата
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 август 1962 г.
|-
|[[Спутник 20]]
|2MВ-1, № 3
|1962-043C
|[[1 септември]] [[1962]]
|Влизане в атмосферата
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 септември 1962 г.
|-
|[[Спутник 21]]
|2MВ-2, № 1
|1962-045A
|[[12 септември]] [[1962]]
|Прелитане
|colspan="2"|Неуспех при задействането на 3-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 14 септември 1962 г.
|-
|[[Космос 21]]
|3MВ-1, № 1
|1963-044A
|[[11 ноември]] [[1963]]
|Прелитане
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 16 ноември 1963 г.
|-
|—
|3MВ-1, №. 2
|–
|[[19 февруари]] [[1964]]
|Прелитане
|colspan="2"|Експлозия на третата степен на ракетата-носител при старта, апарата е унищожен.
|-
|[[Космос 27]]
|3MВ-1, № 3
|1964-014A
|[[27 март]] [[1964]]
|Прелитане
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 март 1962 г.
|-
|[[Зонд 1]]
|3MВ-1, № 4
|1964-016D
|[[2 април]] [[1964]]
|Влизане в атмосферата
|[[19 юли]] [[1964]]
|След неуспешен опит за корекция на маршрута на 14 май се загубва връзката със станцията. Корабът преминава на няколко млн. км от Венера
|-
|[[Венера 2]]
|3MВ-4, № 4
|1965-091A
|[[12 ноември]] [[1965]]
|Прелитане
|[[27 февруари]] [[1966]]
|Връзката със сондата се загубва преди прелитането около планетата.
|-
|[[Венера 3]]
|3MВ-3, № 1
|1965-092A
|[[16 ноември]] [[1965]]
|Влизане в атмосферата
|[[1 март]] [[1963]]
|Връзката със сондата се изгубва малко преди навлизането в атмосферата. Това е първият обект, създаден от човек, кацнал на друга планета.
|-
|[[Космос 96]]
|3MВ-4, № 6
|1965-094A
|[[23 ноември]] [[1965]]
|Прелитане
|colspan="2"|Поради авария на третата степен сондата не успява да напусне орбитата си около Земята. Изгаря на 9 декември 1965 г. в плътните слоеве на атмосферата.
|-
|[[Венера 4]]
|4В-1, № 310
|1967-058A
|[[12 юни]] [[1967]]
|Влизане в атмосферата
|[[18 октомври]] [[1967]]
|Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 28 km от повърхността.
|-
|[[Космос 167]]
|4В-1, № 311
|1967-063A
|[[17 юни]] [[1967]]
|Влизане в атмосферата
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 25 юни 1967 г.
|-
|[[Венера 5]]
|4В-1, № 330
|1969-001A
|[[5 януари]] [[1969]]
|Влизане в атмосферата
|[[16 май]] [[1969]]
|Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 26 km от повърхността.
|-
|[[Венера 6]]
|4В-1, № 331
|1969-002A
|[[10 януари]] [[1969]]
|Влизане в атмосферата
|[[17 май]] [[1969]]
|Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 11 km от повърхността.
|-
|[[Венера 7]]
|4В-1, № 630
|1970-060A
|[[17 август]] [[1970]]
|Кацане
|[[15 декември]] [[1970]]
|Първо кацане на друга планета. Предава данни от повърхността в продължение на 23 минути.
|-
|[[Космос 359]]
|4В-1, № 631
|1970-065A
|[[22 август]] [[1970]]
|Кацане
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 ноември 1970 г.
|-
|[[Венера 8]]
|4В-1, № 670
|1972-021A
|[[27 март]] [[1972]]
|Кацане
|[[22 юли]] [[1972]]
|Успешно кацане на повърхността. Предава данни в продължение на 50 минути..
|-
|[[Космос 482]]
|4В-1, № 671
|1972-023A
|[[31 март]] [[1972]]
|Кацане
|colspan="2"|Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата-носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 5 май 1981 г.
|-
|[[Венера 9]]
|4В-1, № 660
|1975-050A
|[[8 юни]] [[1975]]
|Орбитален и кацащ апарат.
|[[22 октомври]] [[1975]]
|Орбиталния модул става първият изкуствен спътник на друга планета. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 53 минути.
|-
|[[Венера 10]]
|4В-1, № 661
|1975-054A
|[[14 юни]] [[1975]]
|Орбитален и кацащ апарат.
|[[25 октомври]] [[1975]]
|Орбиталният модул става изкуствен спътник на планетата. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 65 минути.
|-
|[[Венера 11]]
|4В-1, № 360
|1978-084A
|[[9 септември]] [[1978]]
|Прелитащ и кацащ апарат
|[[25 декември]] [[1978]]
|Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 95 минути. Снимки не са предавани, тъй като камерата не се задейства.
|-
|[[Венера 12]]
|4В-1, № 361
|1978-086A
|[[14 септември]] [[1978]]
|Прелитащ и кацащ апарат
|[[21 декември]] [[1978]]
|Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 110 минути.
|-
|[[Венера 13]]
|4В-1
|1981-106A
|[[30 октомври]] [[1981]]
|Прелитащ и кацащ апарат
|[[1 март]] [[1982]]
|Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 127 минути, получени са първите цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
|-
|[[Венера 14]]
|4В-1
|1981-110A
|[[4 ноември]] [[1981]]
|прелитащ и кацащ апарат
|[[5 март]] [[1982]]
|Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 57 минути, получени са и цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
|-
|[[Венера 15]]
|4В-2
|1983-053A
|[[2 юни]] [[1983]]
|Спътник на Венера
|[[10 октомври]] [[1983]]
|Достига и остава в орбита на Венера и в продължение на 8 месеца провежда радарно картиране на северното полукълбо на планетата до 30 градуса от Северния полюс (с разделителна способност от 1-2 км).
|-
|[[Венера 16]]
|4В-2
|1983-054A
|[[7 юни]] [[1983]]
|Спътник на Венера
|[[14 октомври]] [[1983]]
|Достига и остава в орбита на Венера и картографира повърхността на планетата. Контактът със сондата продължава до 12 юли 1984 г.
|}
==Външни препратки==
| |||