Брайън Клъф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: zh:布莱恩·克拉夫
м че това не е ваканция, а не част от работата
Ред 88:
През сезон 1971/1972 Брайън Клъф извежда отбора до първата шампионска титла в историята му. Въпреки липсата на двама основни играчи - Дейв Маккай става играещ треньор на [[ФК Суиндън Таун|Суиндън Таун]], а Рой Макфарлънд боледува от [[грип]] - в първите дванадесет срещи Дарби Каунти няма поражение и се намира на трета позиция. Около [[Нова Година]] обаче отборът се смъква до петото място. В последния си мач овните побеждават [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и заемат първата позиция, но първенството още не е решено, защото следващата седмица предстоят да бъдат изиграни още две срещи - [[Лийдс Юнайтед]] се нуждае от равенство срещу [[ФК Уулвърхямптън Уондърърс|Уулвърхямптън]], а Ливърпул - от победа срещу [[ФК Арсенал|Арсенал]], за да изпреварят Дарби Каунти. След последния си мач, Питър Тейлър води играчите на почивка на Майорка, а Брайън Клъф отива със семейството и родителите си на [[Острови Сили|Островите Сили]]. Там те научават, че са спечелили шампионската титла - Лийдс губи, а Ливърпул завършва наравно.<ref name="His time at Derby"> [http://beehive.thisisderbyshire.co.uk/default.asp?WCI=SiteHome&ID=11165&PageID=65849 Brian Clough - His time at Derby]</ref> Любопитно е, че Клъф е можело и да се размине с този успех - през април [[1972]] г. се договаря с шефовете на [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] той и Питър Тейлър да поемат отбора, като треньорът трябва да съобщи за решението си на Сам Лонгсън ден след мача на Дарби с [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]], но вместо това той моли босовете на Ковънтри за отсрочка от една-две седмици, но в крайна сметка до смяна на отбора не се стига.<ref>[http://www.coventrytelegraph.net/coventry-city-fc/coventry-city-fc-news/2009/03/31/brian-clough-was-nearly-coventry-city-manager-92746-23274848/ "The day Brian Clough agreed to manage Coventry City", в-к Ковънтри Телеграф, 31.03.2009]</ref>
 
Въпреки успеха, противоречията между Клъф и президента Лонгсън се задълбочават. През август 1972 г. треньорът настоява семейството му да го придружи на турнето на отбора в [[Холандия]] и [[Западна Германия]]. Лонгсън заявява, че това не е ваканция, а не част от работата и Клъф отказва да замине, прехвърляйки задълженията си на Питър Тейлър. По-късно същия месец Брайън купува [[Дейвид Ниш]] от Лестър Сити за 225&nbsp;000 паунда, счупвайки британския трансферен рекорд.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/fa_cup/6291323.stm "Were you there...", ВВС, 26.01.2007]</ref> Това отново се случва без знанието на ръководството и един от директорите - Джак Къркланд - забранява на Клъф и Тейлър да правят подобни скъпи трансфери. На [[3 септември]] Клъф напада феновете на отбора. Той ги нарича срамна сбирщина и ги обвинява, че започват да скандират само в края на мача, когато отборът води в резултата и иска да ги чуе да пеят и подкрепят Дарби и когато изостава.<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty28.htm September 1972, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1973-74 (4th year)]</ref> Лонгсън се извинява на запалянковците и заявява, че той и бордът на директорите се дистанцират от думите на треньора, а разривът между двамата вече е неизбежен. В чисто футболно отношение Дарби Каунти не успява да защити титлата, завършвайки на седмо място, но блести на маждународната сцена - играе полуфинал за КЕШ. В първия кръг е отстранен [[Железничар (Сараево)]] с общ резултат 4:1 (2:0 и 2:1), във втория пада скалпът на гранда [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] (3:0 и 0:0). Любопитна подробност от победата с 3:0 като домакин е, че теренът е подгизнал. [[Стенли Роуз]], президент на [[ФИФА]], не може да проумее и пита как това е възможно по средата на сушав период, но Брайън Клъф има готов отговор - в Дарби често се случва времето да се различава драстично в различните части на града, така че Роуз вероятно е пропуснал пороя, докато е бил в хотела си. Истината обаче е друга - треньорът обича да полива сам терена, без да уведомява отговорника по поддръжката, а вечерта преди мача заспива, след като е пуснал водата и така вместо предвидените 20 минути напояването продължава цяла нощ.<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm "Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.", в-к 7 дни спорт, 05.11.2007]</ref> На четвъртфинала Дарби Каунти надделява над [[Спартак (Търнава)]] (0:1 и 2:0), за да се стигне до полуфинала срещу [[Ювентус]]. Първият мач в [[Торино]] е спечелен от италианците с 3:1, а реваншът завършва наравно - 0:0. След първата среща Клъф отново се забърква в скандал. Той казва на италианските журналисти "Не говоря с мошеници. Няма да говоря с лъжливи копелета." Провокиран е от отсъжданията на германския съдия [[Герхард Шуленбург]],<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm "Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.", в-к 7 дни спорт, 05.11.2007]</ref> а по-късно изразява съмнение в куража на италианците по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.telegraph.co.uk/sport/football/2295033/Brian-Cloughs-words-and-deeds-still-stand-out.html "Brian Clough's words and deeds still stand out", в-к Дейли Телеграф, 21.03.2008]</ref> Реферът дава пресилени жълти картони на двама от основните играчи на Дарби, Рой Макфарланд и [[Арчи Джемъл]], които заради натрупани картони пропускат реванша, а преди мача [[Хелмут Халер]], играч на Ювентус и сънародник на Шуленберг, е забелязан да влиза в съдийската стая и да говори с него на излизане от съблекалните след почивката.
 
Брайън Клъф продължава с несъгласуваните си с Лонгсън прояви. На [[5 август]] [[1973]] г. той пише статия във вестник [[Съндей Експрес]], в която остро критикува отбора на Лийдс за грубата им игра и многото получени картони, заявявайки, че треньорът Дон Реви трябва да бъде наказан, а Лийдс - изпратен във Втора дивизия. По отношение на това, че Футболната асоциация глобява Лийдс с 3&nbsp;000 паунда, а по-късно отменя глобата, Клъф пише: "Хората, които управляват футбола, проиграха най-хубавата възможност с един замах да прочистят спорта. Проблемът на дисциплинарната комисия е, че хората, които определят наказанията, са служебни лица на отборите и може да има конфликт на интереси."<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty38a.htm August 1973, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1974-75 (5th year)]</ref> Няколко дни по-късно Клъф е обвинен в уронване на престижа на спорта, но след напускането му на отбора обвиненията са снети. През септември същата година Брайън Клъф отново без знанието на Лонгсън отива в [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]], за да преговаря за [[Боби Мур]] (офертата му е 400&nbsp;000 паунда) и [[Тревър Брукинг]]. Треньорът на чуковете Рон Грийнуд съобщава на колегата си, че тези футболисти не се продават, но все пак ще предаде офертата на шефовете си. В крайна сметка до сделка не се стига, а Лонгсън разбира за своеволието на Клъф съвсем случайно в разговор със секретаря на Уест Хям четири месеца по-късно. На [[11 октомври]] на среща на борда на директорите Лонгсън предлага Клъф и Тейлър да бъдат уволнени, но не събира достатъчно подкрепа. Два дни по-късно той обвинява Клъф, че е показал неприличен жест на Мат Бъзби и настоява той да му се извини, но треньорът отказва, отричайки да е правил такова нещо. Малко преди това Лонгсън настоява Клъф на преустанови телевизионните си изяви и писането на статии.