Александър Горчаков: Разлика между версии

 

За руската профренска позиция на конгреса <ref>В руската и съветската историография открай време доминира панслависткото схващане, че Германия е най-големият враг на Русия поддръжник на Османската империя, а Бисмарк е главният виновник за ревизията на Санстефанския договор и поражението на руската дипломация в Берлин. В германската историография тази тема изобщо не фигурира като обект на изследване. Почти единодушно се приема съзнателно лансираното от Бисмарк становище в мемоарите му, че Прусия—Германия по никакъв начин не е заинтересована от Източния въпрос и не участва в неговото решаване, освен като неутрален арбитър, като честен посредник между спорещите страни в името на европейския мир. Академик Константин Косев категорично опровергава това схващане въз основа на немски архивни документи, доказвайки, че скритият виновник за случилото се е княз Горчаков в опита си да балансира руската външна политика в Европа, насочвайки я към разбирателство с разгромената от Бисмарк Франция и че германската роля е единствено в полза на християнското население на Балканите.{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=8016 | заглавие = Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856-1878 | достъп_дата = 6 август 2010 г. | автор = [[Константин Косев]] | дата = 2003, второ издание | издател = [[БАН]] | език = bg}}</ref> е упрекнат от [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]], че е предал интересите на българите. Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са [[Иван Аксаков]], [[Константин Победоносцев]], писателя [[Фьодор Достоевски]] и императрица [[Мария Александровна]]. Известен е с подигравателните подмятания по негов адрес в руската преса, че е "щастливец от първия ден".

 

== Източници ==