|
== Биография ==
=== Ранни години ===
Йоханес Бласковиц е роден на [[10 юли]] [[1883]] г. в Патерсвалд, [[Вехлау]] (днешна [[Калининградска област]]) в семейството на лутеранскиялутерански [[пастор]] Херман Бласковиц. От [[1894]] г. се присъединява към [[Кошалин]]ското [[кадет]]ско училище, а малко след това е приет в училищетоучилище в [[Лихтерфелд (Берлин)|Лихтерфелд]], [[Берлин]]. През [[1901]] г. започвастартира военната си кариера като [[офицерски кандидат]], зачислен къмот 18-ти пехотен полк „Фон Гролман“, разположен в [[Острода]], [[Източна Прусия]].
== Първа световна война ==
По време на [[Първата световна война]]войната служи на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния]] и [[Западен фронт|Западния фронт]], както и в [[Генерален щаб|Генералния щаб]] на армията. Малко преди края на войнатаи е издигнат до пехотен командир, и награден с [[Железен кръст]] II-ра и I-ва степен, Ордена на „Хохенцолерните“ - с мечовеи и, [[Значка за раняване]].
=== Между световните войни ===
=== След войната ===
Службата на Бласковицму през [[Първата световна война]], му осигурилаосигурява значително място в следвоенния [[Райхсвер]] по време на [[ВаймарскатаВаймарска република|Ваймарското]] управление. След идването накато нацистите поели власта по-късно отношението му към насилието и властта им му станало безразлично, като смятал, че въоръжените сили трябва да бъдат "политически политическо-неутрални".
От 1939 г. командва германските части във вече окупираните [[Австрия]] и [[Чехословакия]], катоза бивакоето издигнате доповишен в чин [[генерал от пехотата]] и назначен за командир на [[8-ма армия (Вермахт)|8-ма армия]] - точно преди избухването на [[Втората световна война]].
== Втора световна война ==
В стартовата фаза на [[Полска кампания (1939)|Полската кампания]], 8-манеговата армия, ръководена от Бласковиц, се отбранявавоюва в Битката за Бзура, като наот [[20 октомври]] [[1939]] г. е награден с [[Рицарски кръст]] (''Ritterkreuz Des Eisernen Kreuzes''), повишен до звание [[генерал-полковник]] и зачислен към главното командване на източния фронт.
Като стар военен той често следял контрола на хората под негово командване, отношенията им с цивилното население и бил възмутен от зверствата, извършвани от [[СС]] и [[айнзацгрупитеайнзацгрупи]]те срещу [[евреи]]. Между ноември 1939 и февруари [[1940]] г. дори пише няколко мемоара до ''Върховното командване'', в които описва подробно жестокостите на СС в [[Полша]] и тяхното нагло отношение, въздействащо върху войниците на Вермахта. Въпреки това неговите протести не водят до осъждане на подобни поведения, а само му печелят вражда от лидерите на СС [[Ханс Франк]], [[Райнхард Хайдрих]], [[Хайнрих Химлер]] и дори от [[Адолф Хитлер]], докато пък началникът на щаба [[Алфред Йодл]] ги определя като наивни и "ненужни".
През май [[1940]] г. е командир на [[9-та армия (Вермахт)|9-та армия]], с която взима участие в сраженията по френската граница. След това е зачислен към резерва на армията, а от октомври с.г. поема командването на [[1-ва армия (Вермахт)|1-ва армия]], разположена в Северна Франция. На 18 ноември главнокомандващият армията [[Валтер фон Браухич|фон Браухич]] изпраща първия мемоариум, адресиран до Хитлер, с който започнала и тирадата на Бласковиц, денонсирана за загриженоста на справедливия процес като "детински" и показващ презрението си към "Спасението на армията". В резултат на това се озовава в черния списък на [[Хитлер]]<ref name="MK">Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany:- Cambridge University Press 1996 ISBN 0-521-45341-0
</ref>, за което е освободен от командния муси пост, на [[29 май]] [[1940]] г.
4 год. по-късно е привикан отново в армията, като поема командването на [[група армии „Г“]], с която се сражава в [[Елзас]], [[Франция]]. През октомври с.г. е награден с Дъбовите листа (№ 640) към Рицарския кръст. С идването на арпил [[1945]] г. е назначен за главнокомандващ на войските в [[Нидерландия]], от където си извоюва отличието Мечове (№ 146) към Рицарския кръст с дъбовите листа.
На [[5 май]] е взет в плен от съюзническите сили.
| 