Макрофаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
'''Морфология'''. Това са клетки които се развиват в костния мозък, освобождават се в кръвта (моноцити) и преминават в тъканите. Те са сравнително големи клетки 12-20 μm с бъбрековидно ядро и едромрежест хроматин. В цитоплазмата се намират дребни лизозоми с включени проте олитични ензими.
Поради съдържанието си на ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи, те могат да секретират редица биологично активни вещества - химокини, интерлевкини, тумор-некротизиращ фактор алфа (TNFα), трансформиращ растежен фактор, пропердини и др.
'''Функции'''. Учостие в имунологичното възпаление - тази функция е тясно свързана със защитата на организма от вредни външни и вътрешни фактори. Образуването на гранулом е характерен микроскопски белег на реакцията на макрофагите срещу чуждите частици. Обикновено в този случай частиците са големи и резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други, наподобяващи епител. Освен това се натрупват и Т-лимфоцити, а външната обвивка на гранулома е съставена от фибробласти.
Макрофагите са най-важният клетъчен тип сред антиген-представящите клетки (АПК), които обработват и предават смляната антигенна информация, на съответните лимфоцити отговорни за имунологичния отговор. Активираните макрофаги секретират цитокини, които контролират Т-лимфоцитната диференциация и ефекторна функция.
== Източници ==
<Клинична имунология, издателство Знание. Автори проф. Божко Божков и проф. Михайл Огнянов, 1997/>
{{Кръвни компоненти}}
| |||