Разлика между версии на „Чака“

Д
(Д)
{{Монарх|име=Чака
| описание=царпрестолонаследник на БългарияЗлатната орда
| изображение за личността= <small></small>
| управление=[[1299]]
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[1299]]
| коронация=
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли=цар на България?
| кръщене=
| роден= 1256 ?
| място на смъртта=[[Търново]], [[България]]
| погребан=
| предшественик=[[Смилец]]
| потомци=
| наследник=[[Тодор Светослав Тертер]]
| съпруга=Елена, дъщеря на [[Георги I Тертер]]
| втори брак=
| трети брак=
| династия=Токтай
| баща=[[Ногай]]
| майка=Алака
}}
 
'''Ча&#768;ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака.
'''Ча&#768;ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на [[цар]] [[Георги I Тертер]]. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и [[шурей|шурея]] си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]]. Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] отхвърля това мнение. През 1300 г. български цар става не Чака, а Теодор Светослав, който очевидно се ползва с военната подкрепа на татарския хан. Новият цар (в същност той носи титлата от ок. 1284 като съвладетел на баща си Георги І Тертер) признава върховенството на Чака, така както баща му е признавал онова на хан Ногай. Част от болярството, вкл. авторитетният патриарх [[Йоаким ІІІ]] смятат действията на Теодор Светослав за опасна за държавата авантюра. Те се свързват с бившата българска царица [[Мария]] Кантакузина Палеологина, т.е. с Византия, а вероятно и с върховния татарски хан Токту - акт, който коства живота на патриарха. Тази интерпретация на събитията е възприета и от други изследователи /Петре Дякону, [[Васил Гюзелев]], [[Георги Атанасов]] и др./. Същевременно, узнавайки за местонахождението на Чака, Токту изпраща към България голяма войска. Теодор Светослав действа светкавично - залавя Чака, хвърля го затвора и скоро след това го екзекутира. Главата му е изпратена на Токтай. През 1301 г. в България бяга татарският принц Кара-Кишек, син на Чака, който намира убежище при видинския владетел [[Шишман]].
 
== Биография ==
 
След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на [[цар]] [[Георги I Тертер]]. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай. Опитът му да се противопостави на новия хан обаче се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и [[шурей|шурея]] си [[Теодор Светослав.Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]].
 
'''Цар на България ?'''
Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299 или 1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя.
 
'''Нова теория'''
Българският историк [[Пламен Павлов]] предлага друга интерпретация на събитията.Според него текста на [[Георги Пахимер]] се интерпретира по различен начин:
 
{{{цитат|''Туктаис'' [Токту] ''стана господар на земите и на татарското племе мина под негова власт.А малцина останаха с Чака, сина на Ногай, роден от Алака.Доверявайки се на тях той нападна земята на българите (...)И тъй след смъртта на Ногай, неговият син Чака, осланяйки се на тези около себе си, нападна българите,и не без основание, защото имаше за жена дъщерята на'' [Георги I] ''Тертер.Той взе със себе си и брат и&#768; Светослав и заедно с него пожела да подчини българите.(...)Той'' [Светослав Тертер] ''спечели с дарове симпатиите на българите, и като имаше Чака за господар, с него заедно завладя Търново.След това Светослав замалко остана спокоен и като реши,че е много по-близък на българите от Чака, защото беше българин по майка (баща му Тертер беше от куманите),нахвърли се върху зет си и като го нападна коварно, предаде го на сигурните стражи.По късно го удохи в затвора с помощта на юдейските палачи...''}}
 
Според [[Пламен Павлов]] Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер, а не както го приемат много историци "цар".За доказателство той предоставя водената политика от [[Георги I Тертер]], [[Смилец]], и малолетният [[Иван IV Смилец]] на васалитет към [[Златна орда|Златната орда]] в замяна на ограничаване на грабителските походи.Историкът посочва и цитат от "История" на Пахимер:
 
{{{цитат|''След Чака Смилец изчезва''}}
 
Известно е, че цар [[Смилец]] умира през [[1298]], преди тези събития.Също така [[Светослав Тертер]] се възкачва през [[1300]].за [[Пламен Павлов]] Пахимер има предвид "двигателя" на държавните работи царица [[Смилцена Палеологина]].Това би означавало, че едва след смъртта на Чака [[Иван IV Смилец]] отива в [[Константинопол]], т.е. "освобождава" трона.
 
; Вижте също
 
== Семейство ==
Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар [[Георги I Тертер]].От нея той има един син:
*Кара-Кишек
 
== Литература ==
Анонимен потребител