Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 19:
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 година, присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат Даме Кондов. За председател на бюрото е избран солунският адвокат [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], а подпредседатели са доктор [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] от Битоля и [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], директор на училищата в Емборе.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята. В новоизбраното Централно бюро влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя [[Талят бей]] забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>. Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (списание)|„Искра“]] (1911 - 1912).
| |||