Дине Дробенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
Дине Дробенов е роден в [[Търлис]], тогава в Османската империя. Присъединява се към редовете на ВМОРО и първоначално е четник при [[Гоце Делчев]], а после и при [[Атанас Тешовалията]]. След това сформира собствена чета в Неврокопско. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година. В 1905 година е делегат на Серския окръжен конгрес. На 8 юли 1908 година убива в Ковачевица бившия си войвода [[Петър Милев (революционер)|Петър Милев]], който влиза в конфликт с [[Яне Сандански]].
През 1909 година Дробенов заедно с [[Георги Занков]] и [[Стефан Чавдаров]] се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата [[Търлис]], [[Карликьой]] и [[Кърчово]] от 20 жандари и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на [[Горно Броди]] Владимир Икономов, [[Таската Серски]] и [[Чудомир Кантарджиев]]. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3-4.</ref> След
Дробенов, Филипов, Мълчанков и още 5 души са осъдени на смърт. По-късно след протести от консулите в Солун присъдите на всички без Дробенов са заменени с доживотен затвор. Дробенов е обесен от турските власти на Ат пазар в [[Сяр]] на 5 февруари 1910 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.</ref><ref>[http://209.85.129.132/search?q=cache:Yhz13fqTLa8J:www.macedonia-science.org/e107_plugins/calendar_menu/event.php%3F1265320800.event.231+%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5+%D0%94%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2&hl=bg&ct=clnk&cd=2&gl=bg&client=firefox-a Списък на Събитията от сайта на МНИ]</ref>
В предсмъртната си реч заявява:
{{цитат|Аз нямам нищо против държавата; властта можеше да се убеди в тока като разпитваше [[Търлис|търлишани]], както и всички ония, които ме познават в Неврокопско; те всички щяха да установят моята невинност. Аз напуснах семейството си и прегърнах скитнишкия живот не за да се боря против държавата, а за да спася живота си от [[Яне Сандански|Сандански]], който подбуждан от властни люде, няколко пъти се опита да ме убие. Аз умирам невинен и напълно спокоен. Ако в тази държава имаше правосъдие, трябваше вместо мен да увисне на бесилката Сандански, който е избил досега хиляди невинни хора, но в Турция няма правосъдие и затова държавата е обречена на загинване.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 46, 12 февруари 1909, стр. 4.</ref>}}
== Бележки ==
| |||