Уикипедия

Хепатит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Cadafer (беседа | приноси)
115 редакции
Cadafer (беседа | приноси)
115 редакции
Ред 181:
 
== Хепатит C ==
Наричан още парентерално пренасян нито A - нито В хепатит (non-A non-B)
{{Основна|Хепатит C}}
 
Допреди известен като "не А не В хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в [[България]] над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.
Причинител
 
Вирусът на хепатит С, който представлява РНК-вирус (флава-вирус)
 
Епидемиология
 
Вирусът на хепатит С е повсеместно разпространен. В Европа и Северна Америка над 90% от посттрансфузионните хепатити са причинени от HCV. Най-висок брой на заболяванията се бележи в Япония. Честотата на вирусоносителството в Европа се покачва от север на юг: в Скандинавските страни - 0,2%, в Германия 0,4%, в Италия 1,1%.
 
Рисковите групи включват:
 
Пациенти, които получават кръв и кръвни продукти (например пациенти след множествени кръвопреливания, пациенти на хемодиализа, хемофилици и др.)
Приемници на органни трансплантати
Наркомани, които приемат наркотиците венозно
Инфектиране
 
Парентерално, сексуално и перинатално
 
Инкубационен период
 
Около 1 - 6 месеца (подобно на хепатит В)
 
Диагноза
 
Анамнеза (рискови групи!) / клинично протичане + лабораторни данни
Серологични данни:
HCV-PHK: Доказване на виремия и с това - инфекциозността на пациента. При клинични съмнения за остър хепатит С доказването на HCV-PHK подсигурява диагнозата.
Анти-HCV: Положителният анти-HCV тест трябва да бъде проверен чрез провеждането на тест за потвърждение, тъй като могат да бъдат наблюдавани фалшиво положителни резултати. Анти-HCV се позитивират едва 4 - 5 месеца след началото на заболяването (диагностична пролука) и поради това не са подходящи за доказването на острр хепатит С. След излекуването Ат изчезват отново, при хронично протичане те остават да персистират (при хроничен активен хепатит С - с висок титър).
Форми на протичане
 
Остра HCV-инфекция с елиминиране на вируса, рядко се наблюдава фулминантен хепатит (1%)
Персистиране на вируса - носителство на HCV (болшинството от пациентите):
Здраво вирусоносителство (неизвестен %)
Хроничен персистиращ НС (50%)
Хроничен активен хепатит С (30%)
Усложнения
 
Чернодробна цироза (20%) с всички последствия, първичен чернодробен карцином
 
== Хепатит D ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хепатит“.