Bacillus anthracis е открит от Полендер през 1839 г. в кръвта на животни починали от сибирска язвя. Подробното му описание е извършено от Роберт Кох през 1876 г. Тя е голяма пръчковидна бактерия с косоразмери отсечени1 или- дори1,2 сна контактно3 вдлъбнати- краища5 µm. В организмамикроскопски образувапрепарати капсули,се катонаблюдава в някои случайпоединично, в еднадвойки капсолаили севъв обединяват няколко бактерийверижка. ТойПри е с размери 1 - 1,2наличие на 3кислород -образува 5 µmспора. Бактерията е факултативен [[анаероб]] развиващ се върху хранителни среди при температура 37 °C. Вън от организма образува централно разположени спори.
''Bacillus anthracis'' произвежда термолабилен трикомпонентен екзотоксин съдържащ се в бактериалната му капсула. Той подтиска неговата фагоцитоза и увеличава устоичивоста му във фагоцитите. Заразяването на животните се получава при пашата. Тревопасните животни поглъщат заразена със спори на бактерията почва. Хищниците и човека се заразяват при консумация на месо от болни животни. При човека, в зависимост по какъв начин е настъпило заразяването (поглъшане на инфектирани продукти, вдишване на спори)се различават чревна, белодробна, септична и дермална форма. от всички форми най-опасна е септичаната и белодробната форма, които могат да имат летален хороктер, при ненавремено лечение. Някои от хищните бозайници притежават естествен имунитет към заболяването. Поради по-високата си телесна температура птиците не се заразяват от антракс, но служат като механични преносители на спорите.
