Флорентинска република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Флорентинската република''' ({{lang-la|Respublica Florentina}}, {{lang-it|Repubblica fiorentina}}) е независима [[република]] в Северна Италия, съществувала в периода [[1115]]—[[1185]] и [[1197]]—[[1532]]. Възниква като независима комуна в град [[Флоренция]], но скоро подчинява голяма част от северна и централна [[Тоскана]] и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна [[Италия]]. Флорентинската република създава сложна система на управление, основана на недопускане на узурпация на властта от едно лице и достатъчно широко въвличане на гражданите във формиране на държавните органи.
През 13-14 век икономическото развитие на Флоренция изпреварва практически всички други държави не само в Италия, но и в Европа. Там
През [[1434]]г. във Флорентинската република на власт се установява рода [[Медичи]], при които държавата се трансформира в еднолична [[синьория]].
През 14 век Флоренция става водещ център на италианския Ренесанс, в който творят [[Данте Алигиери|Данте]], [[Петрарка]], [[Бокачо]], [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело]], [[Макиавели]] и много други.
Ред 8:
[[Файл:Firenze.PalVecchio05.JPG|250px|right|thumb|[[Палацо Векио|Палацо дела Синьория]] —<br />резиденцията на Съвета на приорите на Флоренция]]
За Флорентинската република през 14 век е характерно необичайно широко участие на населението в държавното управление, което предполага висока степен на демократизация на социална и политическа система. Към края на века в републиката има повече от 3000 държавни длъжности, за чието заемане ежегодно се провеждат избори, но значителна тях от тях се заемат чрез жребий. Право да избират и да бъдат избирани в органите на държавната администрация
Съгласно "Установяването на справедливостта" от [[1292]] г., висшия изпълнителен орган на републиката е колегия от шестима '''[[приор]]и''', представляващи старшите гилдии на Флоренция<ref>
Формирането на колегия на приорите не унищожава старите муниципални институции. Продължава да съществува длъжността '''[[подеста]]''', на която се избират, обикновено, чужденци за срок от 1 година. Подеста
Институтом прямой демократии во Флорентийской республике являлись '''всенародные собрания''' ({{lang-it|parlamento}}), в которых могли принимать участие все граждане страны. Хотя этот институт существовал практически на всём протяжении истории независимой республики, особых прав он не имел и созывался крайне нерегулярно для подтверждения отдельных решений правительства или должностных лиц. Эти собрания санкционировали административные или налоговые реформы, но не могли обсуждать законопроекты и не имели судебной власти.-->
Ред 20:
След отстранявато на анжуйците през [[1328]] г. е проведена нова реформа на системата за управление. Основното нововъведение е избирането на държавни длъжности по жребий. <ref>Изборите по жребий стават така: листчета с имената на по-рано избрани кандидати за заемане на държавни длъжност се събират в торбички, а след това на сляпо се изваждат и се определя приемника на един или друг магистрат. Изборите се провеждат още докато е на длъжност предишния магистрат, за да се облегчи периода на предаване на пълномощията. Съдържанието на торбичките с имената се обновява на всеки 3-5 години.</ref> и фиксира право на власт в в републиката за всичките 21 гилдии във Флоренция. Освен това е реогранизирана системата на съветите: вместо многочислени колегии при висшите органи на власта са създадени три: '''Съвет на комуните''' при подеста със съдебно-законодателни функции, състоящ се от 250 човека, избираеми от всички граждани на комуната, '''Съвет на народа''' при капитана, представляващ интерсите на гилдиите и състоящ се от 300 човека, избираеми от пополаните, а също и '''Съвет на стоте''' при приорите, играещ роля на сенат на републиката. Към дванадесетте старейшини ("добри хора") са добавени още 16 гонфалониери вооружённых компаний народа (представители на 16 райони ("знамена"; {{lang-it|gonfalon}}) на Флоренция), които заедно образуват особена колегия — '''Съвет на синьорията''', утверждаващи законопроеки на приорите до тяхното разглеждане в съветите. Съвет на народа и Съвета на комуната представляват най-висшите законодателни органи на републиката. Новата система силно ограничава възможностите за узурпазия на властта в републиката от един човек, така както става в други италиански комуни в началото на 14 век, когато републиканското устройство се сменя с тирания и [[синьория|синьории]], в това число и наследствени.
През [[1343]] г. е направена още една стъпка към демократизиране на държавната администрация.:Синьорията е разширена до 9 приори, от които 2-ма са от висшите гилдии, 3-ма от средните и 3-ма от младшите, а деветия се избира поред от всяка гилдия. Така, до управлението на Републиката са допъснати и младшите гилдии.
<!--Избирательными правами в республике пользовались члены двадцати одного флорентийского цеха. Магнаты, дворяне, иммигранты в первом поколении, нецеховые ремесленники и наёмные рабочие были лишены права занятия государственных должностей и участия в выборах. По закону [[1351]] г. Синьория также получила право определять, кто из граждан является «[[гибеллины|гибеллином]]», и таким образом отстранять от участия в выборах неугодных лиц. Выборы производились особой коллегией ''скрутаторов'', избираемой цехами, которые в свою очередь путём жребия на основе сводного списка лиц из кандидатов от кварталов, цехов и партии [[Гвельфы|гвельфов]] определяли лиц для замещения государственных постов. Приоры избирались на два месяца, члены законодательных органов — Совета коммуны и Совета народа — на шесть месяцев. Списки лиц, предлагаемых для избрания на высшие государственные должности, были очень представительны. Так, например, для жеребьёвки в состав Синьории в начале [[XV век]]а предлагалось около 2000 кандидатов. Ещё большее количество граждан находилось в списках для избрания нижестоящих магистратов. В конце XIV века контроль над процедурой выборов установила правящая олигархия во главе с [[Альбицци]], чем было обеспечено сохранение её власти в течение нескольких десятилетий.
Со второй половины [[XIV век]]а особое значение в политической системе страны начали приобретать чрезвычайные комиссии — ''бальи'' ({{lang-it|balia}}), формируемые в периоды внутренних или внешних кризисов, которым передавались на ограниченное время особые полномочия в республике. Наибольшую роль играл '''Совет Восьми''' ({{lang-it|Otto della guerra}}), руководивший военными действиями Флоренции в период [[Война восьми святых|Войны восьми святых]] ([[1375]]—[[1378]]), который после прихода в [[1382]] г. к власти олигархии приобрёл постоянный характер. В период войны с Луккой в [[1429]] г. был сформирован '''Совет Десяти''' ({{lang-it|Dieci della guerra}}), установивший контроль за действиями Синьории. Другие бальи занимались определением лиц, подлежащих изгнанию, и формированием списков граждан для замещения государственных должностей, и таким образом стали орудием влияния правящей олигархии. Однако бальи никогда не пытались узурпировать власть в государстве и полностью подмять под себя демократическую конституцию.
| |||