Разлика между версии на „Кръвообращение“

м
форматиране: 4x А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
м (r2.6.4) (Робот Промяна: nl:Hart en vaatstelsel)
м (форматиране: 4x А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js))
 
=== Кръвоносни съдове ===
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии капиляри и вени. Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 км.
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, вени и капиляри.Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 км.* '''Артериите''' са тръбести образувания, които изнасят кръвта от [[сърце|сърцето]]то (камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен - от [[съединителна тъкан]], среден - от [[съединителна тъкан]] и [[мускул|гладка мускулатура]] и вътрешен - от [[епителна тъкан|еднослоен епител]]. С отдалечаването си от сърцето артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е [[аорта|аортата]]та. Тя излиза от [[лява камера |лявата камера]] и чрез разклоненията и пренася кръв до всички [[клетка|клетки]]. Всички артерии носят артериална (окислена) богата на [[кислород]] [[кръв]]. Единствено белодробната артерия носи венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от [[дясна камера|дясната камера]] и се разклонява, като разклоненията и отнасят неокислената кръв до [[бял дроб|белите дробове]] където тя се насища с кислород.
* '''Капилярите''' са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е околко 0,5мм, а диаметърът им околко 10 [[микрон|µм(микрометра)m]], поради което в тях кръвните клетки се движат по единично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки,през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и [[тъкан|тъканите]]ите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност (около 6500 кв.м.<sup><small>2</small></sup>). Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.
 
* '''Вените''' са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето (в предсърдията на сърцето). С прилбижаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните,но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки.Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена)кръв, която е богата на [[въглероден диоксид]]. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, вени и капиляри.Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 км. Артериите са тръбести образувания,които изнасят кръвта от [[сърце|сърцето]](камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен - от [[съединителна тъкан]], среден - от [[съединителна тъкан]] и [[мускул|гладка мускулатура]] и вътрешен - от [[епителна тъкан|еднослоен епител]]. С отдалечаването си от сърцето артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е [[аорта|аортата]]. Тя излиза от [[лява камера |лявата камера]] и чрез разклоненията и пренася кръв до всички [[клетка|клетки]]. Всички артерии носят артериална(окислена)богата на [[кислород]] [[кръв]]. Единствено белодробната артерия носи венозна(неокислена)кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от [[дясна камера|дясната камера]] и се разклонява, като разклоненията и отнасят неокислената кръв до [[бял дроб|белите дробове]] където тя се насища с кислород.
 
Капилярите са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е околко 0,5мм, а диаметърът им околко 10µм(микрометра), поради което в тях кръвните клетки се движат по единично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки,през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и [[тъкан|тъканите]]. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност(около 6500 кв.м.). Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.
 
Вените са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето(в предсърдията на сърцето). С прилбижаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните,но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки.Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна.Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето.Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна(неокислена)кръв, която е богата на [[въглероден диоксид]]. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.
 
=== Задачи и функции ===
=== Риби ===
[[Картинка:Circulatory-system-fish-bg.jpg|thumb|250px|Схема на кръвообращението при рибите<br />Червено = богата на кислород кръв,<br />Синьо = бедна на кислород кръв]]
Сърцето на [[Риби|рибите]] е най-просто устроеното сред гръбначните, тъй като е съставено само от едно предсърдие с тънки стени и една дебелостенна, мускулеста камера. Между двете се намира една единствена клапа, която предотвратява връщането на кръвта в обратна посока. Както сърцето така и самата кръвоносна система е сравнително просто устроена. Венозната кръв се изпомпва от сърцето към [[хриле|хрилете]]те (''Хрилно кръвообращение''), където се обогатява с кислород от водата. След това богатата на кислород кръв се транспортира в ''телесното кръвообращение''. В [[капиляр]]ите кислорода се отделя и преминава в тъканите, а въглеродния диоксид преминава в кръвта. Освен сърцето и мускулатурата на хрилете участва в изпомпването. Недостатъкът на тази конструкция е, че [[кръвно налягане|кръвното налягане]] силно се понижава в капилярната мрежа на хрилете, следователно кръвта тече със сравнително бавна скорост в тялото. Рибите имат и малък обем кръв (около една десета от телесната маса), освен това съдържанието на кислород в кръвта на рибите е значително под това в кръвта на хората.
 
=== Земноводни ===
Една особеност е системата на [[вена порта]] (порталната вена). Кръвта, която идва от органите на [[храносмилателна система|храносмилателната система]], се събира във ''вена порта'' ({{lang-la|vena portae}}) и достига черния дроб, където се обработват поетите хранителни вещества. [[Хипофиза]]та също има портална система, а при птиците (и влечугите) - и [[Бъбрек|бъбреците]].
 
=== Системи с ниско и високо налягане ===
{{основна|Кръвно налягане}}
Съществуват така наречените системи на ниско и високо налягане. Към системата на ниското налягане принадлежат артериолите, капилярите, вените на телесния кръг на кръвообращениеето, дясното сърце (обобщаващ термин за дясно предсърдие и дясна камера) и съдовете на белодробния кръг на кръвообращението. Системата на високото налягане се състои от артериите на големия кръг на кръвообращението.
 
==== Централна регулация на кръвоносната система ====
Кръвоносната система се управлява и централно от продълговатия мозък ([[Medulla oblongata]]) и [[Варолиев мост|моста]]). При това се оценява информация от измервания на артериалното налягане, честотата на съкращенията на сърцето, налягането в системата на ниското налягане, стойностите на [[pH]] на кръвта и съдаржанието на [[въглероден диоксид]] и [[кислород]] в кръвта.
 
Рецепторите за налягане се намират в стената на аортата и на [[Arteria carotis|сънните артерии]] (рецептори за разтягане и налягане в [[Sinus caroticus]]) и в систематта на ниското налягане в кухите вени и предсърдията (рецептори за разтягане). Тази регулация действа само при резки промени на налягането, например при ставане от легнало положение. Ако кръвното налягане постоянно е високо (или ниско), то се осъществява адаптация и „новото“ кръвно налягане се поддържа постоянно.