Демир Янев (политик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demirskii (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Demirskii (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 18:
Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През 1943 г. преминава в нелегалност и е партизанин. Политкомисар на дружина „Райчо Кирков“ от [[Втора родопска бригада "Васил Коларов"]].
 
В периода 1944-1952 г. работи към ОК на БКП в [[Пловдив]]. От 1952 до 1957 г. е Министър на народната просвета<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-Х</ref>. Създава системата на ''Единните училища'' и прекратява хаоса в образователната система след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>История на образованието и педагогическата мисъл в България, С., 1962. </ref> Народен представител в I-о, II-о, III-о и IV-о Народно събрание. От 1962 до 1966 г. е посланик на България в [[Полша]]. Бил е женен за Мария Атанасова (също от с. Дебър) с която имат двама сина - Янчо Демирев (р. 1939 г.) и Атанас Демирев (19481946 - 2001 г.). И двамата дипломати до 1990 г. в различни държави от Арабският свят до 1990 г.
 
През 1978 година е издадена негова книга под името "СВОИ СРЕД ХОРАТА." В книгата Демир Янев разказва за живота си и за делата около 9 Септември 1944 година.