Павел Дякон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Paulus diaconus.jpg|дясно|thumb|мини|Павел Дякон в едно ранно средновековно ръкописие]]
'''Павел Дякон''' ({{lang-la|Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus}}; *[[720]] г. във [[Фриули]], [[Италия]]; † [[799]] г. в [[Монтекасино]]) е [[теолог]], [[историк]] и [[поет]].
Като син на ''Теодолинда и Варнефридс'', той произхожда от благородна [[лангобарди|лангобард]]ска фамилия, която заедно с крал [[Албоин]] дошла до [[Италия]] и имала добри отношения с двора на херцога на Фриол.
Получава отлично образование в двора на краля на лангобардите [[Ратчис]] (''Ratchis'') в [[Павия]], между другото при ''Граматикер Флавианус'' (''Grammatiker Flavianus''). Учи ''юридически науки'', но скоро започва да учи [[теология]].
Преди [[774]] г. става [[монах]] в манастира [[Монтекасино]],
През [[782]] г. отива в двора на [[Карл Велики]], за да освободи задържания си заради бунт брат ''Аречис''. До [[786]] г. живее в двора на Карл Велики и става член на неговата [[Академия]].
Ред 12:
През [[787]] г. се връща отново в манастира [[Монтекасино]].
Основно съчинение на Павел Дякон е ''[[Historia gentis Langobardorum]],'' „История на лангобардите“. Това е недовършен ''6 томов'' източник за историята на лангобардите от [[568]] г. до [[744]] г. За написването авторът използва устни предания, писмени източници и свидетелства на съвременници.
Павел Дякон дава интересни данни за [[прабългарите]], особено за групата на [[Алцек]]овите българи в [[Италия]].
| |||