Разлика между версии на „Тахиметрична снимка“

м
редакция без резюме
(Ръчна скица на тахиметричната снимка)
м
'''Тахиметричната снимка''' е метод за заснимане на земния релеф и създаване на графични оригинали за топографски [[план]]ове и [[Топографска карта|карти]]. Названието ''тахиметрия'' е заимствано от гръцки език и означава бързо мерене. Посредством този метод се изработват топографски планове в мащаби 1:500; 1:1000; 1:2000, топографски карти в машабмащаб 1:5000 и 1:10000, както и създаването на цифрови топографски модели.
 
==Същност на тахиметричната снимка==
Тахиметрията е [[Геодезия|геодезически метод]] за определяне положението на точки от земната повърхнина чрез [[полярни координати]] в двумерно пространство. Така ако са известни координатите '''x''', '''y''' и надморската височина '''H''' на една опорна точка (например триангулачна или полигонова), може чрез пространствена координатна система да се определят радиус вектора, хоризонталния ъгъл и вертикалния ъгъл към визираната точка. Върху равнината на заснимания план или карта, действително измереното разстояние (радиус вектора), се заменя с хоризонталната проекция на този параметър. Така всяка точка от терена, заснета от една опорна точка, се определя със стойностите на хоризонталния ъгъл '''β''', превишението '''h''' и хоризонталното разстояние '''D'''. Всяка работна опорна точка (полигонова точка, геодезическа засечка или триангулачна точка), наричана още работна станция, има своя координатна система и се явява координатно начало за определяне на подробните точки както за характеризиране на земния релеф, така и за суацията върху терена. Ориентацията на работната станция се осъществява чрез визиране към друга известна опорна точка в същата приета координатна система.
 
==Математически основи на тахиметричната снимка==
1

редакция