Наука и технологии в България: Разлика между версии

=== ПоДо време1989 на социализмаг. ===

След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. катоОткрояват се открояват три различни3 нива на научни институции:.

* Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 601960-те годинигод. се оформят „научноизследователски сектори” (НИС), работещи по договори със стопанските организации

* Приложни научноизследователски институти и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващовнедряващи звенозвена за технологичното развитие.

Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за индустриализация на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети<ref name=reforma>[http://www.glasove.com/article-6987.php „За реформата в българската наука“, Иван Чалъков]</ref> (т.е. те са част от [[номенклатура]]та). В наукоемките производства като [[електроника]], точно машиностроене, компютърно оборудване, [[робот]]ика, [[фармацевтика]] България заема водещо място сред останалите [[социалистически страни.]]

В периода 1959-1987 г. науката се ръководи от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] (ДКНТП)]] с ранг на министерство. Комитетът ръководи [[наука|научната]] и развойнаразвойната дейност в страната в условията на тоталитарния режим, като координира дейността на [[БАН]], университетите и ведомствените организации.

=== СледОт 19891990 г. ===

СледПри прехода към демокрацияпазарна иикономика последвалите кардинални промени в икономиката —с унищожаването на стопанските обединения (ДСО) в началото на 901990-те — год. „ведомствената наука”, изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават автономия. Освен това намаляваНамалява търсенето на изследователски услуги, и товакоето фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от една трета1/3.

Най-съществената промяна през годините след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. Днес в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове.

От есента на 2009 г. започва ожесточен дебат за стратегията за развитието на науката в България и в частност за необходимостта от [[Реформи в БАН|реформи в БАН]]. През септември 2010 г. Министерският съвет приема ''Национална пътна карта за научна инфраструктура'' като стъпка за развиване на качествени научни изследвания<ref>[http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/science/infrastructure/nac-patna-karta-nauchan-infrastrutura_rms692-2010.pdf НАЦИОНАЛНАНационална ПЪТНАпътна КАРТАкарта ЗАза НАУЧНАнаучна ИНФРАСТРУКТУРАинфраструктура, приета с Решение № 692 от 21 септември 2010 годинаг. на МинистерскиМинистерския съвет]</ref>. В пътната карта се определят седем7 български национални научноизследователски комплекса, които да бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Към края на 2009 г. действащите закони и други нормативни документи, които уреждат материявъпроси, свързанасвързани с научните изследвания в България, са<ref>[http://www.bas.bg/fce/001/0079/bigimg/naukata_v_bulgaria.pdf Науката в България в началото на ХХІ век, София 2009, изд. „проф. Марин Дринов“]</ref>:

[[File:Sokol of Aleksandar Aleksandrov.jpg|thumb|left|180px|Космическият скафандър "Сокол", разработен от [[Институт за космически изследвания към БАН|ИнститутИнститута за космически изследвания]] -(ИКИ) на БАН]] и използван от космонавтите [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] и [[Александър Александров]]]]

Компютърните науки са един отсред най-развитите научни браншове в страната. Американският физик [[Джон Атанасов]], който е с български произход, изобретява първиятпървия електронен цифров компютър&nbsp;— - специализирана изчислителна машина, която става известна като [[Компютър на Атанасов-Бери]] (1937-1942).

В началото на 801980-те години на 20 век,год. като част от социалистическия икономически блок [[ИзточнияСъвет блокза икономическа взаимопомощ]], страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър [[Правец (компютри)|Правец„Правец“]]. Към 2007 г. България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.<ref>http://www.sharedxpertise.com/file/2251/forget-india-lets-go-to-bulgaria.html</ref><ref>http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html</ref>

Водещи международни компании като [[Apple Inc.]] и [[Hewlett-Packard]] имат представителства в България. Такъв пример е компанията [[Hewlett-Packard]], която през 2006 година г. създава своя център за глобална поддръжка на [[Европа]], [[Близкия изток]] и [[Африка]] в [[София]].<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=64578 Hewlett Packard Opens Global Support Center in Sofia], Sofia News Agency, 6 юни, 2006</ref> През 2005 г. компанията [[SAP AG]] установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 г. [[IBM]] подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции.

През септември същата2008 годинаг. в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) [[суперкомпютър|суперкомпютри]] в света —- [[Blue Gene]]/P.<ref>

</ref>, който е и най-мощният суперкомпютър в [[Източна Европа]] (включителновкл. [[Русия]]) към 2009 г. Използва се от учени от [[Софийския университет]] и [[БАН]] за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.

Над 90 български учени участват в проекта на [[ЦЕРН]], целящ чрез [[Голям адронен ускорител|Големия адронен ускорител]] (свръхмощен [[ускорител на частици]]) да разширят познанията в областта на физиката на елементарните частици и дори да се опитат да възстановят условията, при които е възникнала Вселената.<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/12/21/news2472729.html Българи разкриват раждането на Вселената], 21 декември 2007</ref> [[Георги Наджаков]] е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху [[фотоелектрет]]ите.

[[Категория:Наука в България| ]]