Беладона: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cadafer (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Cadafer (б.), към версия на Luckas-bot
Ред 20:
 
[[Картинка:Atropa bella-donna0.jpg|мини|ляво|190 п|Беладона]]
Беладоната, наричана още лудо биле, е многогодишно храстовидно растение с дебели бели корени. Листата са тъмнозелени, с неправилна форма. Прясното растение има неприятен мирис и горчив вкус. Плодовете са черни и достигат диаметър до 1см.
 
'''Беладоната''' (''Atropa belladonna''), наричана още '''лудо биле''' или '''старо биле''', е многогодишен [[храст]] от семейство [[Картофови]] (Solanaceae). Среща се в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Западна Азия]], като е натурализиран и в някои части на [[Северна Америка]]. Типичната му среда са сенчести влажни участъци с [[почва]], богата на [[варовик]].
Беладоната е силно отровна! С лечебна цел се използват корените, листата и връхчетата на растението. То е широко разпространено в Централна и Южна Европа, Южна и Западна Азия, Алжир. Днес се култивира в Англия, САЩ и Франция.
 
Беладоната има обли зелени [[лист]]а и камбановидни [[цвят (ботаника)|цветове]] в убит нюанс на лилаво. [[Плод]]овете са черни и лъскави, с диаметър около 1 cm. На височина може да достигне около 1 m.
Отровният ефект на беладоната може да се предотврати, ако веднага се приеме средство причиняващо повръщане. Може да се изпие чаша винен оцет или горчица с вода. След това се приема магнезий, стимуланти и силно кафе. Пациентът трябва да се държи на топло и ако е необходимо да се приложи изкуствено дишане. Специфични признаци за натравяне с беладона са загубата на гласа, разширяването на зениците, продължителното трептене на ръцете и краката. Смъртоносният характер на отровата се дължи на съдържащия се в беладоната алкалоид – атропин. Най-отровен е коренът, а най-малко – плодовете.
 
'''Внимание! Беладоната е силно [[отрова|токсично]] растение''', съдържащо алкалоида [[атропин]]. Има случаи на деца, отровени само от три плода, а добре сдъвкано листо може да бъде смъртоносно за възрастен човек. [[Корен]]ът най-често е най-отровната част на растението.
Лечебните свойства на беладоната зависят от наличието на атропин, хиосциамин, беладонин. Беладоната се предлага във вид на стандартизиран екстракт, тинктура, мехлем, свещички. Тя има наркотично, диуретично, успокояващо, антиспазмолитично действие.
 
Беладоната (''Atropa belladonna'') е наречена на името на най-възрастната от трите [[древногръцка митология|древногръцки богини]] на съдбата, [[мойри]]те, - Атропа (Атропос), - която отговаря за последния етап от живота на хората.
Беладоната намира приложение при следните случаи:
 
*''за разширяване на зеницата (извлича се атропин)'';
*''атропинът е антидот на опиума'';
*''облекчава болката и възпалението (локално приложение)'';
*''при ишиас, ревматизъм, подагра и невралгия (като лосиони, мехлеми или лапи)'';
*''за проверяване количеството на секрета при туберкулоза'';
*''облекчава сърцебиенето (локално, в малки дози)'';
*''чревни колики'';
*''спастична астма'';
*''коклюш'';
*''тифозна треска'';
*''пневмония'';
*''действа болкоуспокояващо при спазми на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт (остър гастрит, язва на стомаха), при спазми на жлъчните и пикочните пътища, както и при спазми на матката'';
*''потиска слюнчената и стомашната секреция''.
Билката е силно отровна! Лечението се провежда само под лекарски контрол.
 
==Изтачници==
Фармакология, шесто преработено издание, изд. Арсо-медицина и физкултура. Съставил И. Крушков, И. Ламбев, С. Крушкова
 
[[Категория:Картофови]]