Фабианско общество: Разлика между версии

'''Фабианството''', '''Фабианското общество''', както и '''Фабианският социализъм''' са обществено-идеологическо течение обединило значителна част от британския елит през 80-те години на 19 век. иОбщественото движение оказало значително въздействие върху социалната мисъл и третата основна [[идеология]] в [[ново време]] - [[социализъм|социализма]]. Фабианството е също така житейска философия и [[икономикс]]. Носи името на прочутия римски пълководец [[Квинт Фабий Максим]] (изчакващия). Организационно въплъщение на фабианството е «Фабианското общество», основано в [[Лондон]] в 1884 г.

Фабианството обединява в себе си предимно интелектуалци и аристократи. Изхождайки от древноримския постулат, те вярват, че превръщането на капитализма в едно социалистическо общество трябва да стане постепенно и бавно и да е в резултат на една постепенна институционална промяна и целенасочена политика. Фабианците възприемат социализма и даже го считат за необходим, но в този си възглед изхождат от обществено-икономическото развитие на [[Британия]] с нейната [[колониална империя]] и в този смисъл движението не се сдобива с универсалност извън англоезичния свят. Въпреки това сред водещите фигури на фабианското общество изпъкват хора като [[Джордж Бърнард Шоу]], [[Хърбърт Уелс]], [[Джон Мейнард Кейнс]], [[Бертран Ръсел]].

Фабианците определят колективния си мироглед в доклад, представен на Международния социалистически конгрес в Лондон през 1896 г., с който документ се стремят да въздействат върху британското общество и да окажат политически натиск в една демократична посока с цел възприемане на социалистически начин на организация на обществото, така че материалния живот да бъде напълно независим от частния, наричан още капиталистически сектор. От друга страна фабианците не взимат обобщено становище по въпросите за брака[[брак]]а, [[религия]]та, [[изкуство]]то и т.н. Фабианците се разграничават категорично от социалдемократите по него време, тъй като те не вярват в един социален катаклизъм, и не признават революцията(по-точно отхвърлят) [[революция]]та като "средство за успеха", нито я желаят и допускат. Залагат предимно на еволюцията[[еволюция]]та и естественото развитие на обществото в нормални условия на първо място.

Успехът на социалистическите идеи трябва да настъпи постепенно по примера с Квинт Фабий Максим победил [[Ханибал]] и избавил и спасил [[Древен Рим]] от [[Картаген]]ската [[олигархия]] и [[плутокрация]] (търсейки явна [[аналогия]] със съвременното им английско общество и управление).