Гръцка война за независимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: [[File:Epanastasi.jpg|мини|Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в мана...
(Няма разлика)

Версия от 14:02, 5 септември 2011

Гръцката война за независимост (Шаблон:Lang-el), наричана също така понякога политически некоректно Гръцка революция (на гръцки Ελληνική Επανάσταση του 1821) - и въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с Константинополския мирен договор, по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция. Гърците са първия народ за който се е приемало по него време, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първия придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобина или въстановена като правоприемство от времето на Византия според Мегали идеята. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. [1][2]

Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира Агиа Лавра - картина на Теодорос Вризакис от 1865 г.

Гърция всяка година празнува Деня на независимостта на 25 март. Придобиването на независимост ог гърците не би било възможно ако не е съществувал консенсус и всякаква подкрепа по отношение на войната от страна на великите сили взели и участие в конфликта - Руска империя, Кралство Франция и Кралство Великобритания.

Още Екатерина Велика след Кючуккайнарджийския договор прокарва първия гръцки проект, но избухналата междувременно френска революция и последвалите я Наполеонови войни замразяват идеята. Последвалия Виенския конгрес, Веронски конгрес въвежда в международните отношения и термина източен въпрос, което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на "болния човек" следва да се поставят на геополитическия дневен ред. Като цяло Свещения съюз подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан Махмуд II, за който се твърди че е син на Накшидил валиде султан, втора братовчедка на Жозефин дьо Боарне - първата императрица на Франция и съпруга на Наполеон Бонапарт.

Създаването на организацията започва още през 1814 г. в Одеса, където е учредена Филики етерия от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка диаспора във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.

Въстанието срещу османската власт е подигнато от група заговорници, водена от Александър Ипсиланти - предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна Молдова. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при Галац.

Междувременно избухва въстание в южната част на Пелопонес (Морея на 25 март, което в рамките на 3 месеца обхваща целия Пелопонес, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до Епидавър). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградския патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започва да подозира, че въстанието е предтекст от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния Константинопол. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва гражданска война в края на 1823 - май 1824 и през 1824-1825 г. [3]

Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия еничарски корпус, султана се обръща за военна помощ към своя египетски васал Мохамед Али, която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към Егейско море. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в Триполи - административен център на региона.

Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски са дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.

След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва Руско-турската война от 1828-1829 г., която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на Адрианополския мирен договор от 1829 г. с който Османската империя признава независимостта на Гърция.

На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и Лондонския протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.

Статистика на войната

Воюващи страни Население (1821 г.) Мобилизирани войни Убити Убити мирни жители
Англия 14 100 000 8 000 10
Франция 31 150 000 10 000 100
Русия 50 558 500[4] 1 200 000 10 000
Гърция 950 000 100 000 50 000
Всички съюзници 96 758 500 1 318 000 60 110
Османска империя 26 500 000 400 000 15 000
Египет 4 400 000 12 000 5000
Всичко 30 900 000 412 000 20 000
Всичко 127 658 500 1 730 000 80 110 105 000

Източници

  1. Греческая национально-освободительная революция 1821—1829
  2. Greek War of Independence 1821—1832 (англ.)
  3. Nina M. Athanassoglou-Kallmyer French images from the Greek War of Independence (1821—1830) Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 (англ.)
  4. Население указано в границах соответствующего года учёта (Россия: Энциклопедический словарь. Л., 1991.).

Шаблон:Link GA