Подялба на Македония: Разлика между версии

Правителството на [[Стефан Стамболов]] предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. През 1889 година той отклонява предложение на сръбския министър-председател [[Никола Пашич]] за подялба на Македония, а през 1891 година гръцко предложение за антиосманска коалиция със същата цел<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.192.</ref>. Междувременно, след като [[Фердинанд I]] става княз на България, се договоря подялба на две Македония на зони на влияние с Австро-Унгария, като най-западните части на областта се предвижда да преминат към империята, а останалото към България<ref>Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, Македонски Научен Институт ­ София, 2001, [http://www.kroraina.com/knigi/ag/ag_2_3.html]</ref>. На 19 февруари 1897 година в София е подписана тайна спогодба между правителството на [[Константин Стоилов]] и представители на Сърбия, в която е отхвърлена идеята за поделяне на Македония на сфери на влияние. Предвижда се България и Сърбия да не си пречат, а да работят съвместно за постигане на националните, религиозните и училищните въпроси в областта. Същата година Сърбия поставя въпроса за назначаване на архимандрит [[ФирмилианФирмилиян Скопски]] за патриаршески митрополит в Скопие<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр. 197.</ref>. Българското правителството на [[Стоян Данев]] подкрепя назначението на ФармилианФармилиян през май 1902 година срещу обещаната от [[Русия]] помощ за получаване на външен финансов заем и за подписване на двустранна военна конвенция между двете държави<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201</ref>. След 1903 година българските правителства напълно изоставят тази идея.