Клавдий II Готски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
}}
 
'''Марк Аврелий Клавдий''' ([[латински език|лат.]] ''Marcus Aurelius Claudius Gothicus''), а също и '''Клавдий II Готски''' е римски [[император]] за по-малко от две години ([[268]] - [[270]] г.), но за това време успява да положи началото на възстановяването на политическото и военно могъщество на [[Римска империя|Римската империя]]. Ползва се с голям авторитет приживе и по-късно е обожествен.
 
Клавдий е илириец по произход и прославен римски военачалник - бил е трибун и командир на елитната илирийска конница. Някои извори отбелязват неговата голяма физическа сила и жестокост - можел е с един удар да избие зъбите на кон. Отличава се с храбростта си при императорите [[Деций]], [[Валериан I]] и [[Галиен]]. Провъзгласен е за император от войниците след убийството на последния, в което някои предполагали че е замесен. Едва ли друг император преди Клавдий II е поемал властта в по-труден период за държавата. Първоначално управлението му било признато само в Италия, Северна Африка, част от Мала Азия и Балканите, а земите на империята били опустошени от варварски нападения. Той се заел със засилване на армията и възстановяване на римските територии.
 
==Управление==
В [[268]] г. Клавдий разгромява узурпатора [[Авреол]] в Милано, и отблъсква нападение на [[алемани]]те в Италия. Междувременно Испания и [[Аквитания]] минават към властта на Рим, но Египет е завладян от пустинни наемници.
Едва ли друг император преди Клавдий II е поемал властта в по-труден период за държавата. Първоначално управлението му било признато само в Италия, Северна Африка, част от Мала Азия и Балканите, а земите на империята били опустошени от варварски нападения. Той се заел със засилване на армията и възстановяване на римските територии.
 
В [[268]] г., непосредственно след възкачването си, Клавдий разгромява узурпатора [[Авреол]] в Милано, и отблъсква нападение на [[алемани]]те в Италия. Междувременно Испания и [[Аквитания]] минаватнапускат Галската империя на [[Тетрик I|Тетрик]] и доброволно преминават отново към властта на Рим, но на следващата година провинциален Египет е нападнат и завладян от пустинни наемници, пратени от арабското царство [[Палмира]].
 
През [[269]] г. невиждано по размер дотогава нашествие на [[готи]]те в римските владения около Долен [[Дунав]] принуждава императора да тръгне на военен поход срещу тях. Рим бил изправен пред народно преселение на варварите, които идвали заедно със семействата си и имали намерение да останат в Дакия и Мизия. При град Наисус (дн.[[Ниш]]) Клавдий и легионите които успял да събере дават серия от решителни битки с готите, които наброявали стотици хиляди. Римляните надделяват над числено превъзхождащия враг. Вероятно в тази битка загиват над 50 хил. варвари, а още толкова са пленени или заселени като поданици на Рим в [[Илирия]]. След това сражение императорът получава почетното прозвище ''"Готски"''. Тази победа е много важна, тъй като освен военна плячка, римляните получават и голямо количество роби. Също така, след битката много от оцелелите готски воини постъпват на служба в римската армия, а варварите на север от Дунав остават за дълго обезсилени.